На професорите им се разтреперват лесно мартинките, защото винаги играят на ниски залози, гласи теорията, която се разнася между Оксфорд и Кембридж. Това донякъде може да обясни войната, разразила се за титлата "придворен поет" в Оксфорд. Битката за поста със символична годишна отплата от 6901 паунда смрази шерито в чашите на корифеите тази седмица, образно се изрази "Икономист".

Благородният пост съществува от 301 години насам. Позицията е достъпна за всеки, но не съвсем. Не жалката стипендия, а мястото в академичната история до поети като Матю Арнолд, Уинстън Хю Одън, Робърт Грейвс прави тази професура толкова желана.

Тази година сценарият бе лунатичен. Секс, интриги, отровни имейли и изкривени амбиции наредиха поезията до политиката, спорта и шоуто и я превърнаха в жертва на мултимедийни манипулации, покушения и злоупотреби. Наистина ли нищо и никой не е в състояние да остане встрани от тях, дори и най-пречистеното слово?

Макар и с по-малка тежест от титлата "поет лауреат", професорската позиция по поезия в Оксфорд става все по-влиятелна, след като поети като Шеймъс Хийни и Пол Мълдун разшириха значението й и я направиха видима. 5-годишният мандат на пръв поглед не изисква много - по три лекции на година и поетическо четене на всеки две години.

Нобелов лауреат, индийски поет и праправнучка на Дарвин влязоха в тазгодишната битка за поста. 79-годишният Дерек Уолкът, носител на Нобеловата награда за литература за 1992 г., се очерта като фаворит. Мнозина обаче лобираха за жена, която да повтори пробива на първата дама в историята на университета, заела поста "поет лауреат" - Каръл Ан Дъфи. Така Рут Педъл - праправнучка на Дарвин, също имаше добри шансове.

Кампанията течеше в рамките на приемливото лобиране и подхлъзвания до голямата изненада. Имейли, изпратени до два вестника на Острова, възкресиха стари обвинения към Уолкът от 1982 г. за сексуален тормоз над студенти в САЩ. Блоговете се накървавиха, а разкази за провинението от книгата "Развратният професор" поеха анонимно към пощите на преподавателите. Вбесен, Уолкът се оттегли непосредствено преди обявяване на победителите, определяйки скандала като "низък опит за духовно убийство на личността". "Не искам да съм част от него", заяви той.

Победителката Рут Педъл обаче седя на трона само 9 дни и безславно го сдаде, когато се разкри, че именно тя е започнала кампанията срещу Уолкът и е пратила писмата до медиите. Обсадена и принудена да капитулира, определената за "секс къртица" от британската преса Педъл призна, че е действала "наивно и малко неразумно". Но категорично отрича да е участвала в раздухването на скандала и се скри зад молбите за помощ от разтревожени студенти.

"Толкова ужасяващо, толкова тъжно", коментира поетът Пол Мълдун. "Когато се кандидатирах през 1999 г., бях много щастлив, че нямам конкуренция, защото знаех много добре от предходни години за традицията да се окаля опонента", добавя той. Мълдун е категоричен - от фестивала на изкуствата в Уелс през Шотландските поетични състезания до рапа поетите противопоставят стихове срещу стихове, а не компромати. Сега обаче войната оставя след себе си две поетически репутации в дрипи и един празен професорски стол (Уолкът отказва да се кандидатира отново). Отговор чакат и поне три трудни въпроса:

1. Дават ли обвиненията срещу Уолкът достатъчно валидна причина за оспорване на кандидатурата му? Нито един от случаите - единият през 1982 г. в Харвард, другият - от 1996 г. в Бостънския университет, не води до повдигане на съдебни обвинения. През 1982 г. Уолкът се извинява публично. Случаят от 1996 г. пък е решен с извънсъдебно решение. Нещо повече, жената от единия случай сега е защитник на професора.

2. Да оставим настрана горчивия дебат трябва ли въобще поетите да се състезават за такава позиция. Очевидно е, че го правят. Но ако толкова ви тревожи някой недостатък на конкуренцията, кой е най-подходящият начин да изразите притесненията си? Сега Педъл признава, че е трябвало да се обърне директно към университетските власти, а не да пуска информация към медиите. Дали обаче дори и това не би изглеждало недостойно?

3. Уолкът беше окалян по вече известни на всички задни канали - електронни комуникации, изтичане на информация към медиите, стари кирливи ризи и потулени слухове. Поети, добре дошли в мултимедийния свят!

Пред Би Би Си Майкъл Хоровиц осъди "епохата, в която маркетингът и медийните манипулации са се превърнали в инфекция". И изрази съжаление, че вместо "честта на поетите" светът е видял тъмната им кариеристична страна. Мълдун пък добавя, че тази конкуренция допълнително се е изострила от културата на риалити телевизията, която насажда срам от загубата: "По някакъв странен начин професурата в Оксфорд падна жертва на тази култура на срама".

Сега за поста предстои ново гласуване и позицията вероятно ще остане вакантна до октомври. За щастие, по света има много чудесни поети. Щом обаче дори професурата в Оксфорд може да се превърне в референдум за моралния живот на кандидата, ще се намери ли смелчага, който да посегне към нея? Или победител, който да приеме поста? Останете на линия. Защото рядко светът на поезията е раждал такъв съспенс и вкусвал такава злоба.