|
| НОВИЯТ ЕВРОПАРЛАМЕНТ |
Евентуален съюзник на християндемократите от ЕНП и консерваторите могат да бъдат либералите, но и те няма да бъдат достатъчни със своите 81 мандата, защото новият състав на ЕП се оказа по-пъстър от предишния. Различни малки партии взеха 90 места. Сред тях се открояват крайнодесните формации, които засилиха присъствието си.
В левия сектор Партията на европейските социалисти слезе на 159 места, след като в предишния парламент имаше 216. За разлика от ЕНП и консерваторите, които загубиха двайсетина места главно поради намаляването на цялостния състав на ЕП от досегашните 783 места, левицата губи не само в абсолютни, но и в относителни числа. Най-тежко за нея е, че бе буквално прегазена в някои от най-влиятелните държави в ЕС - Великобритания, Франция, Германия, Италия, които имат най-голяма квота в ЕП.
* Във Великобритания Лейбъристката партия отбеляза най-слабия си резултат от 1918 г. и за пръв път остана трета с 15% от гласовете, след като бе надвита не само от консерваторите (29%), но и от еврофобската Партия за независимост на Обединеното кралство (17%). Освен това за първи път една крайнодясна формация (Британската национална партия) успя да класира евродепутат. След евроизборите положението на премиера лейбърист Гордън Браун стана още по-несигурно, въпреки че той се зарече да не подава оставка;
* Във Франция Съюзът за народно движение на президента Никола Саркози буквално помете левицата, като увеличи местата си в ЕП от 18 на 29 (от 16,6 на 27,8%). Социалистическата партия слезе от 31 на 14 места (от 29 на 16,4%), като за първи път бе застигната от "зелените", които също взеха 14 места. Техният лидер Даниел Кон-Бендит, който се кандидатира ту във Франция, ту в Германия, събра 16,2% от гласовете, докато на миналите избори без него френските зелени стигнаха едва до 7,4% и 6 депутатски места;
* В Германия, която изпраща най-много евродепутати (99 места), консерваторите на канцлера Ангела Меркел се класираха далеч напред с 37,9% (42 места) пред социалдемократите, които понесоха най-тежкото си поражение след Втората световна война - 20,8% (23 места). Зелените са трети с 12% и 14 места (в предишния ЕП имаха 13 места);
*В Италия партията на италианския премиер Силвио Берлускони "Народ на свободата" печели изборите с 35,2% от гласовете. Основната опозиционна сила - Демократическата партия, остава само с 24,1%. Заедно със съюзниците си Берлускони изпраща 34 депутати в групата на ЕНП, докато ПЕС не получава нито един италиански депутат (досега бяха 17). Либералите и евроскептиците вземат съответно 7 и 9 места от квотата на Италия (общо 72 места), а в сектора "Други" се класират 22 разноцветни италиански представители.
Освен в България и Великобритания управляващите партии губят изборите в Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Латвия, Португалия, Словения, Унгария, Чехия и Швеция. Навсякъде евровотът е послужил за санкциониране на правителствата главно заради вътрешната им политика, а не заради европейските им позиции.
При така оформилото се разпределение на местата в ЕП сегашният председател на Еврокомисията Жозе Барозу има всички шансове да бъде преизбран за още пет години. Председателят на групата на ЕНП Жозеф Дол заяви още в неделя вечерта, че на Европейския съвет на 18-19 юни кандидатурата на Барозу трябва да получи одобрение, за да бъде гласувана месец по-късно от новия ЕП. Главният противник на неговото преизбиране е лидерът на зелените Кон-Бендид. Либералите, които възнамеряваха да предложат свои кандидатури, са склонни да се пазарят за друг пост, намекна техният лидер Греъм Уотсън и даде да се разбере, че има предвид председателството на ЕП. Социалистите пазят мълчание, но след загубата си на изборите не биха могли да претендират за високите постове в ЕС.
____________
РЕКОРД
Последните избори продължиха тенденцията на спад на избирателната активност, като поставеният от тях нов сумарен рекорд в ЕС е 42,9%. През 2004 г. дъното бе достигнато с 45,5%. Словакия отново показа най-слаб интерес към европейските избори и успя да събере пред урните само 19,6% от избирателите (на предишните избори бяха 17%). Най-висок процент бе постигнат в Люксембург (91%) и Белгия (85,9%), където гласуването е задължително.
____________
АЛЪШ-ВЕРИШ
Румънските селяни и роми си продаваха гласове за захар и олио на стойност 10-20 евро, коментира пред "Сега" политическият редактор във в. "Гардианул" Богдан Апостолеску. Социалдемократическата и Социаллибералната партия агитираха чрез "предизборен туризъм", като автобуси возеха избиратели от град на град, за да гласуват на по две-три места. Тъй като изборите бяха само за Европарламент, "цените" са по-ниски от националния вот, обясни журналистът. Единствено унгарското население не е забелязано да продава гласове, защото и без това гласува за своя Демократичен съюз на унгарците в Румъния, който получи 3 места в ЕП.
___________
НАПРАЗНИ НАДЕЖДИ
Общоевропейската "антилисабонска" партия "Либертас" претърпя съкрушителна загуба, като излъчи само един евродепутат, отбеляза електронното издание ЮрАктив. Ръководителят на партията Деклан Ганли не успя да спечели мандат в Ирландия. "Либертас" твърдеше, че ще получи до 100 места, но сега ще се задоволи с преизбирането само на евродепутата от Франция Филип дьо Вилие, станал известен у нас с изказванията си за "българския тираджия". В действителност Дьо Вилие, чието Движение за Франция се съюзи с "Либертас", също претърпя тежка загуба на изборите, като броят на депутатите му се съкрати от трима на един. Слабите резултати на "Либертас" идват успокояващо за ирландското правителство, което смята да проведе втори референдум за Лисабонския договор през есента. Ганли, който оглави успешната кампания срещу договора през миналата година, заяви, че няма да участва в новата кампания, ако не успее да спечели депутатско място.
