Известно е, както се досетих в предишното си послание, че политиците полезна работа не вършат. И безполезна работа впрочем чак толкова не са се разбързали да реализират. В замяна на това заливат електората с океани от празни приказки, пустеещи обещания, вакуумирани тъпотии. По изпитания тодорживковски терк: "Дела, дела и само думи!". Или, как беше онова: "Революционно мислене - революционно бездействие!"

Освен незаобиколими партийни словесни шедьоври, в България се раждат и незабравими народни мъдрости. Само че народната мъдрост "Голям залък лапни, голяма дума не казвай!" отдавна е избледняла пред величието на управляващите мъдреци, които и големи залъци лапат, и големи думи казват, и в големи резиденции нанкат, и пак им е малко.

Казано по научному, историческото предназначение на нашенските политици е перманентно да вербализират социално-действената си апатия и менталната си недоструктурираност (фактът, че подобни дефиниции звучат глупаво, е гаранция за тяхната научност!).

Понякога обаче чувствата надделяват и оставят на заден план мързела и малоумието. Казано пак по научному, тогава дрънкането, вече отбелязах, закономерно еволюира от следизборна вербалност през пресконферентен вербализъм към емоционален вербалитет.

Естествено, пак звучи глупаво. Но примерите са достатъчно разбираеми.

Всичко започва на връх Околчица, където церемониално отбелязват Втори юни, деня на Ботев. На трибуната се възкачват политически лидери. Там все още цари вербалност, макар и предизборна. Волен Сидеров обаче бди в подножието на историческия връх. По средата на квазипресконферентния вербализъм "Атака" разпъва уредби. Волен лапа микрофона и без никакъв гратисен период преминава към чист емоционален вербалитет:

"Станишев е турско мекере! Агов, ти си педераст! Цветанов, нещастник скапан!" - вика патриотично-хетеросексуалният щастливец.

"Да ми прати Волен Капка за една седмица, пък ще видим кой е педераст!" - размахва меки китки набеденият обратен.

Следващата емоционална война разпалва Яне Янев. В началото дарява Румен Петков с качествата "некомпетентност" и "нетрезвеност". После подхваща Богомил Бонев, възвеличавайки го като "добре охранен мафиотски пес, пуснат да лае да пази мафиотското политическо статукво".

Визирайки подозрително протегнатата край надписа "Спри корупцията!" Янева длан по стотиците билбордове, Богомил предупреждава безхаберната нация: "Спрете Яне, помнете Хитлер!"

Яне с достойнство отвръща на "изпълзелия, според собственото му сравнение, от дълбоката тиня на корупционното блато в България алигатор" Бонев: "Спрете Богомил, помнете Коза Ностра!"

В интерес на истината, вербалитетните емоционали не правят вече никакво впечатление на обръгналата публика.

Апропо, Волен Сидеров още не е изпратил Капка Сидерова на Асен Агов.

Което за пореден път доказва, че на политиците им дай само да дрънкат.

Опре ли до пращане на булките при Асен Агов, си траят като алигатори.