Както обикновено, в началото на столетието Господ се приготвил за поредната рутинна ежевековна инспекция.
Най-напред минал кратък курс за опресняване на близкоизточните бойни изкуства. Набързо му обяснили тънкостите на модерната политикономия и го предупредили да се пази от джебчии, брокери и инвеститори. След това го ваксинирали срещу жълта треска, синя пъпка, СПИН, птичи, говежди, камилски и свински грип. Накрая го облекли в прокъсана хламида от кевлар, посипали му брадата с прах, извъртели му една фризура а ла доктор Хаус, връчили му тридесет динара дневни и го стоварили на зазоряване в околностите на столицата.
Запътил се Господ към пазара и там, насред тълпата, видял един мирно просещ слепец с тояга в ръка. Нажалило се сърцето му, спрял и заповядал:
- Прогледни!
Слепецът отворил очи, хвърлил тоягата и си заскубал косите, ревейки жално. След което се навел, грабнал един камък и го хвърлил по Господ.
- Защо ти, неразумни човече, хвърляш камък по благодетеля си? - викнал ядосано Господ, разтривайки удареното.
- Благодетел ли? - викнал в отговор екс слепецът. - Никакъв благодетел не си ми ти. Като слепец си живеех предоволно от просия, от общината ми даваха пенсийка и хората ме уважаваха. Как ще издържам сега две семейства, три любовници и пет-шест незаконнородени? Ще се наложи да РАБОТЯ! О, нещастен аз...
Тълпата наоколо подминала събитието с пълно безразличие. Господ се огледал смутено и се запътил към Божия Храм. Пред входа седял един сакат и чакал подаяние. Приближил се Господ с подновен ентусиазъм и казал кротко:
- Стани, човече, свършиха мъките ти...
Сакатият го изгледал накриво, направил се, че не чува и продължил да протяга ръка към минаващите.
Намръщил се Господ и повишил глас:
- Стани и ходи!
Нямало как, известно е, че Божия Заповед не може да се пренебрегне и се наложило сакатият да рипне на нозете си, които и без това нямали никакъв дефект. Тутакси от тълпата се чул разгневен глас:
- Я, тоя не бил сакат! Измама! Бийте мошеника!
Заплющели шамари, размахали се юмруци, в блъсканицата и Господ отнесъл по погрешка две-три тояги по гърбината и спешно се спасил в Храма.
Вътре нямало жива душа, само откъм олтара се чувало някакво неясно пъшкане. Заинтригуван, Господ се приближил и заварил прислужницата, просната върху свещените книги, а върху нея - божият служител в засукана поза. Прекъснати на най-интересното и двамата креснали едновременно:
- Дядка, не виждаш ли, че е затворено за обяд?! Аман от воайори и набожни навлеци!
Вече силно разядосан, Господ изхвърчал зачервен от храма, покатерил се на фонтана, вдигнал ръце към небето и викнал с камбанен глас:
- О, чада мои, опомнете се! Ваше ще е Царството Небесно, обещах ви го, но ако продължавате с тези безобразия, има да го гледате през крив макарон...
На третото изречение органите на реда си пробили път през събралите се зяпачи, свалили Господ от фонтана и го въдворили в панделата.
На другия ден съдията прегледал бегло документите по случая и се произнесъл по бързата процедура:
- Признава се за виновен в нарушаване на спокойствието, подстрекателство към бунт, заплахи по адрес на Президента и антиханаанска пропаганда. Тридесет дни строг тъмничен затвор, експулсиране и черен печат в паспорта. Следващият.