|
| *** |
Обаче в центъра на хола изскочи изпод паркета гигантска земекопна машина, около нея се суетят работници, ограждат я с метални огради и на тях пише "Софийски метрополитен". Точно през моя апартамент щял да минава третият лъч на софийското метро! Първият лъч минава ето така, вторият лъч ще минава ето така, а третият лъч минава е-е-е така право през моя апартамент и бил най-важен, дето се вика, без втори лъч метрото може, ако трябва, ще зарият обратно първия лъч, но моят е ключов.
- Защо точно тука ще правите станция на метрото!? - викам им.
Те ми викат:
- Така го изчислихме, оттука ще минава основният пътникопоток по третия лъч! Сто хиляди души на ден! Това на първо време, по-нататък - повече!
- Ама защо у дома да е метростанцията, бе!
- Я каква хубава тоалетна имате, значи няма да строим тоалетна за пътниците, ще ползват вашата! Имате кресла, диван - да седят чакащите пътници, то, верно, на пет минути ще минава влак, ама все пак чакане си е, пък хладилникът ви ей го къде е, ако някой пътник прегладнее...
- Абе вие луди ли сте, аз как ще живея тук? Как ще мина през хола, та да ида в кухнята?
Те ми викат:
- За кухнята ще минавате през съседите!
- Как през съседите, през стената ли?!
Те викат, че нямало проблем и с една машина бър-бър - пробиха дупка в стената към съседите, отсреща съседката по нощница пищи, много красива гледка, обаче съседът избута гардероба, та запуши дупката.
Като премислих набързо, ами то това си е много удобно. Аз така, дето има една дума, по чехли мога да пътувам с метрото. Примерно ожаднея през нощта, ставам, хващам влака до Халите, пия една минерална вода на банята и с обратния влак след 5 минути съм в леглото.
Обаче пък ако се проточи строителството? Първия лъч го строят повече от 30 години и още не са го завършили! Дръпнах настрани един японец и го питам:
- Колко?
Той ми казва:
- До летището 50, до морето - 200.
Оказа се, че метростроителите използвали машината за копаене на тунели като такси, за да заработят нещо допълнително.
- Затова ли се бавите вие, бе! - му викнах гороломно.
Той като почна да се кланя, да се извинява, те копаели бързо, обаче в пръстта имало много дъждовни червеи и трябвало да ги заобикалят внимателно, да не ги повредят, иначе Бриджит Бардо се сърдела и не знам си още какво.
- Абе будала - викам му, - ще пуснете вода и червеите ще изскочат отгоре и няма да ви се пречкат отдолу!
Много му хареса идеята и за да ми се отблагодари, ми даде светлооотразителна жилетка и каска, и шише японска ракия, дето като я изпих, и налетях да правя харакири на един комшия, но това е друга история...