Пресата се радва на присъдата на Вальо Топлото като дете на захарен памук. "14 г. безплатно парно за Топлото" ("Монитор"), "Топлото 14 г. на студено" ("24 часа"), "Топлото на топло за 14 години" ("Новинар"). Прякорът на нещастния ескдиректор на "Топлофикация" разгръща рядко удаващи се възможности за дързък полет в просторите на редакторската фантазия. Предизборната кампания е толкова куца и умряла, че Вальо Топлото е като живителна струя в пресъхващия новинарския поток. (Разбира се - Доган да е жив и здрав. Едничък той сервира на медиите по-сочни "порции" за мляскане с изказването си в село Кочан.)

Като няма месо, и соевите пържоли вършат работа. "Почти не останаха селяни", оповестява "Труд". Били малко над 2 млн. души. Тия, които живеят на село де. То иначе е ясно, че всички сме селяндури. И колкото повече се стараем да изглеждаме като свинска пържола, толкова повече отгоре избива цвета на соята. Който има съмнение - да се разходи по "Витошка". Ама кой да се сети на пъпа на София, че соята е по-вкусна натурална, отколкото преработена...

Друго си е да се родиш от сой: "И кучето на посланика - с имунитет", четем отново в "Труд". Четириногите щели да получават специални карти за привилегии, макар и неясно какви. Че не ядат соя, а само тлъсти вратни, е ясно и без карта. Имунитетът ще да се дава най-вероятно при спорове от съдебен и наследствен характер след нерегламентирани контакти с местни помияри от съседния двор. Защото да си помислим, че дипломат би пренасял неразрешени субстанции през границите в стомаха на кучето си би било нехуманно, направо селско.

Друго си е и да се родиш в 2008 - това е събитие толкова знаменателно, че го отбелязват в статистиките години наред. "Дума" в търсене на новина от месо е обърнал поглед назад и съобщава радостно на 1-ва стр.: "Бум на раждаемостта през 2008 г.", вади асо от ръкава червеният трибун.