Министърът събра по спешност целия личен състав на нашето министерство (голяма част от който, между нас казано, минаваше за безличен).

- Колеги, живем в динамично време и всеки е максимално отговорен - изтъпанчи се като на билборд той. - В драматичния контекст на световната криза в редица наши отрасли напоследък положението е тревожно. Нуждата от помощ там е въпиюща. Не достига работна ръка, а плодовете на демокрацията чакат. Трябва да ги оберем! В събота отиваме да помогнем. Обектът е голям, берекетът - също. А наличните местни труженици не са в състояние да се справят сами. Нека да проведем един истински демократичен съботник! Заедно можем повече.

Разбира се, в уречения час всички бяхме на линия. Обектът обаче надмина очакванията ни: огромна маса, отрупана с какво ли не - абе, берекет, дето не се среща нито в пълните с чудесии приказки на децата, нито в празните приказки на възрастните (особено пред избори!).

Шепата труженици, които заварихме, направо изнемогваха и бяха стигнали до отчаяние. Като ни видяха, много се зарадваха. Е, ние не се посрамихме - потрудихме се всеотдайно и резултатът беше налице: на масата не остана нищо. Ех, истина е, че заедно можем повече.

Благодарение на високия рейтинг, който си извоювахме, следващата събота напълно логично ни пратиха на още по-голям обект. Такъв коктейл от изобилие едва ли можете да си представите. Да се чуди човек за каква световна криза става дума и за каква рецесия...

Не всичко обаче вървеше по мед, по масло и по суши, макар че го имаше на поразия. Даже някой подметна, преглъщайки сушито си: "Абе, сушава работа..."

По-тревожното бе, че на петима-шестима, които по натура си бяха кекави, им призля, та трябваше да изпълним и техните норми. Горе-долу замазахме положението.

Но по-следващата събота, когато ни пратиха на още по-голям обект, една колежка буквално превъртя и изпадна в истерия - каза, че не е учила за такова нещо и не можела да издържи. Наложи се спешно да я освидетелстват и да я пенсионират по болест.

Тогава министърът демонстрира бързите си реакции, които беше придобил още по времето на тоталитарния застой - събра ни и тихичко ни помоли да не разваляме имиджа на нашето министерство, защото това автоматично рефлектирало върху неговия личен рейтинг, пък той му трябвал за предстоящите парламентарни избори.

- Все пак - отново се изтъпанчи като на билборд той, - ние тая работа я вършим само в събота. А представяте ли си, колеги, какво им е на тия, дето трябва да я вършат всеки ден?

Ние виновно се уригнахме на суши и сведохме глави, но между нас казано, дълбоко в себе си всеки вече се чудеше как да кръшне безнаказано от тия шибани съботници. То наистина заедно можем повече, ама не всичко, моля ви се, е за нашата уста...