През 2001 г. руският полковник в оставка Николай Ранцев посрещна на летището в Москва цинков ковчег от гръцкия остров Кипър с тялото на единствената си дъщеря Оксана. Полицията на град Лимасол твърдеше тогава, че седем дни след като пристигнало на острова, 20-годишното момиче се самоубило. Старият ветеран от войната в Афганистан обаче усетил нещо нередно, когато прочел документите. Той поръчал нова аутопсия, която показала, че неговото момиче било зверски убито. На погребението бащата се заклел, че ще намери нейните убийци. Независимо от съпротивата на кипърските власти,



той провел собствено разследване



По негова молба Европейският съд по правата на човека в Страсбург за пръв път разгледа дело за жертва на трафика с хора - "Ранцев против Кипър".

Николай Ранцев бил на 40 години, когато се родила неговата дъщеря Оксана. Бившият ветеран от Афганистан я възпитавал сам от осемгодишна възраст, след като жена му ги напуснала. Полковникът в оставка дълго време се скитал с малката си дъщеря по военни общежития и квартири на свои бойни другари, докато към края на 90-те години успял да получи свой собствен дом. Оксана мечтаела да стане преводачка и постъпила в Челябинския държавен университет, като вече владеела нелошо английски, френски и испански език. След втори курс тя видяла обява във вестника за свободни места в Кипър за рускоезична преводачка в гръцката компания "Нолеус-Афанасиус". Тя веднага решила да замине, за да научи гръцки и да спечели пари за своето следване, разказва Ранцев. Дъщеря му била щастлива, че много бързо сключила договори и заминала за острова. Там обаче се оказало, че



Оксана е била продадена в кабаре



"Зигос", където трябвало да привлича чужденци и да им оказва интимни услуги. "Когато дъщеря ми се обади след пристигането, тя нищо не ми каза, а след осем дни вече беше мъртва", разказва съкрушеният баща.

Кипърските власти му изпратили ковчега с тялото на дъщеря му и по-късно официално съобщили, че тя се е самоубила, като скочила от балкона на петия етаж. Но на снимките на къщата, които били приложени към документите, никъде не се виждали балкони. "Аз откарах тялото на Оксана при най-добрия челябински медицински съдебен експерт д-р Владимр Новиков. Той откри, че кипърците дори не са направили аутопсия на тялото й и установи, че тя е умряла след две тежки падания от високо. Веднъж тя е паднала по гръб, а малко след това е паднала втори път по корем. Затова реших сам да проведа свое разследване", казва бившият военен.



Николай продал квартирата си



и заминал за Лимасол. Той наел преводачка и възстановил цялото пребиваване на Оксана в града, като паралелно с това открил десетки несъответствия в отчета на следователя по делото - Хоролобуси. "Аз дори открих свидетел, който видял как е умряло моето момиче. Сутринта на 28 март 2001 г. живеещият на първия етаж в същата къща, където е кабарето - Джордж Апио, пушил на прозореца, когато отгоре нещо паднало. Той видял на асфалта полуголо момиче, което цялото било в синини и извикал полицията. Апио разказа, че малко преди да пристигне полицейската кола, от сградата изскочил мъж, който отпрашил с кола", казва Николай Ранцев. За да прегледа делото на своята дъщеря, той наел адвокат, който взимал $300 на час. Той открил, че показанията на този единствен свидетел липсват. Бащата буквално залял кипърските власти с писма и молби да се поднови разследването, но чиновниците не му отговаряли, тъй като явно са се надявали, че руският пенсионер ще се откаже най-накрая. Но Николай, който за последните две години получил два инфаркта и инсулт, шест пъти се връщал на острова и продължавал своята "малка война".

Той установил, че гръцката компания "Нолеус-Афанасиус", с която Оксана сключила договор, била фирма-фантом. Новите работодатели веднага отнели паспорта на Оксана след пристигането й в Кипър. Те я насочили към собственика на кабарето - сутеньора Мариус Афанасио, на който тя веднага завила, че няма да се занимава за никакви пари с проституция. Тогава неговите хора се опитали да я пречупят, не й давали храна и заплашвали да я направят наркоманка. Оксана не се предавала и дори се опитала да избяга, но не успяла. Тогава Мариус лично я закарал в полицията и обяснил, че всички там са негови хора и бягството е безсмислено. След това той я закарал в дома на своя приятел Марио Псевдиоти. Двамата били там до сутринта на 28 март. В 05.20 часа



те я изхвърлили през прозореца,



но момичето оцеляло. Тогава извергите отново я качили в апартамента и след 50 минути пак я хвърлили през прозореца.

Докато Николай търсил убийците на своята дъщеря, той се запознал със свещеника от руски произход Савас Михаелидис, който служи в църквата "Св.Стилиан" в Лимасол. Преди десет години той създал приют за жертви на сексуален трафик, в който сега се намират десет жени. "Аз веднага се включих в това разследване, тъй като такава отчаяна съпротива срещу проституцията оказват много малко жени, които пристигат предимно от Русия, Молдова и Украйна в Кипър. Те са примамвани да работят като сервитьорки, прислужници, гидове и попадат в подобно положение", разказва свещеник Савас. По неговите думи хора на главния прокурор на Кипър дори уговаряли Ранцев да сключи сделка за обезщетение. Ветеранът категорично отказал, научил английски език и държал реч на международна конференция, посветена на търговията с хора. Чак след това прокурорът приел да разговаря с него, но без голям резултат. "Сълзите на пенсионера не трогнаха прокурора", въздиша Михаелидис.

След това полковникът изпратил молба за разглеждане на дело за секстрафик до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Учудващо за много юристи съдът приел молбата и приел да разгледа делото "Ранцев срещу Кипър". За Страсбург това е прецедент, защото съдът по принцип не разглежда дела за жертви на търговия с хора. А сега дори постанови Кипър, който е страна членка на Евросъюза, да преразгледа делото за смъртта на Оксана. Към разследването вече са се присъединили опитни юристи от Страсбург. "Само да доживея до деня, когато бъдат осъдени убийците на дъщеричката ми", въздиша Николай Ранцев. "Дано сърцето ми издържи, защото аз всъщност умрях още през 2001 г., когато загубих малкото ми момиче", допълва тъжно той.

Всяка година в Кипър пристигат около 11 0000 проститутки от бившия СССР, като 60% се водят танцьорки в различни заведения. На улицата, където живее свещеникът Савас Михаелидис, има 28 кабарета. Във всяко от тях работят от 5 до 50 рускоговорящи сексробини.