Баща ми има втори брак, от който има друг син. В завещанието си той оставя цялото си недвижимо имущество на него, в това число жилището и земеделските земи, които притежава. Има ли право да остави мен без наследство, дори ако прехвърлянето на имуществото е направено чрез покупко-продажба от баща на син. Освен това и аз имам син, който е негов внук. Има ли право той на част от наследството?

Атанас И., София



В писмото се съдържат поне четири отделни въпроса. Първият е свързан с това, че децата на наследодател по закон наследяват равни части. Без значение е дали е от първи, втори или трети брак, дали са рождени или осиновени.

На второ място идва и въпросът със завещанието, както и за възможността едно лице да бъде лишено от наследство. Според чл.14, ал.1 от Закона за наследството (ЗН) всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Още втората алинея обаче указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Това означава, че всеки човек може приживе и чрез завещание да се разпореди на кого и колко оставя от парите, имотите, колите, земите си и всички останали вещи. Той обаче е силно ограничен. Защото не може по никакъв начин да завещава имуществото или по-скоро частта от него, която законът счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - чрез дарение или чрез завещание. Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н.

Така например запазената част на низходящите - деца или пък внуци, правнуци и т.н., е една втора от цялото наследство, когато наследодателят не е оставил съпруг и има едно дете. Другата половина е разполагаемата част на наследодателя. Ако децата са две или повече, запазената за тях част е две трети от цялото наследство. Тук разполагаемата част на наследодателя е една трета. Това означава, че в конкретния случай всяко от децата има законно право на половината от двете трети запазена част.

Ако има завещание, с което да се накърнява тази запазена част, всеки има право на иск пред съд за нейното възстановяване - чл.30, ал.1 от ЗН. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Това право се погасява с 5-годишна давност.

Единственият шанс едно лице да бъде лишено от наследство и съответно от запазена част е, ако:

- умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастника в тези престъпления

- е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена

- е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание, или съзнателно си е служил с неистинско завещание

Във всички останали случаи наследодател не може да лиши от запазената му част от наследството нито съпруг, нито деца, нито внуци, нито родители.

Третият въпрос е дали внукът е наследник. Когато има живо дете - син, както в случая, внукът не е наследник на дядо си. Наследник е синът.

Четвъртият въпрос е пък за това какво може да се направи, ако прехвърлянето на имуществото е направено чрез покупко-продажба от баща на син. Тук претенции може да има, само ако чрез тази сделка се прикрива дарение. Това определено накърнява запазената част на другия син. Тази сделка, която се нарича прикрита или симулативна, може да бъде оспорена в съда. В делото обаче трябва да се докаже, че истинското намерение на бащата е било да надари единия син и чрез покупко-продажбата го е прикрил.