Когато нацъфтят липите в карето между блоковете, инж. Здравко Митев изважда походното легло от килера, разтяга го в хола и се премества да нощува там. Това всеки път създава брожения в семейството: и жена му, и майка й не вярват, че той просто така се "изнася", макар и временно. Не могат да свикнат с бягствата му от семейното ложе и да повярват, че човекът просто иска да се наспи "както някога". През отворения прозорец влиза неговият изгубен свят, изгубеният сън на неговото детство, а и кой знае още какви сънища, които от отвъдната страна, откъм пътя и бензиностанцията зад него, имат друг, враждебен аромат. Нехае, че е неразбран, и не напира да въвежда никого в това блаженство на пролетната нощ. В неделя, в кафенето пред РУМ-а, тези ежегодни недоразумения се коментират добродушно, задяват го, че жена му ще го бие, защото пак е тръгнал по... липи. Но това се говори уважително и с известна завист: мързи ги приятелите да си местят леглата, а някои и просто да отворят прозорец. Но на Здравко му идва отвътре и той... диша.

Всяка година липата подлудява града. Признавам - отначало се притеснявах да го отбелязвам, сега внимавам да не го пропусна. Не само защото и аз се омагьосвам от нейния чаен дъх, а защото това е събитие като толкова други, на които отделяме място, без да се смущаваме. Не е точно национален празник, нито църковен, нито, да речем, нещо като фестивал, вечно дерби или просто кръгла годишнина, но биха могли медиите да го уважат. Още повече, че събитието приема различни форми, не всеки път така добродушно-симпатични като миграцията на инженера. Ето, например, в същото каре сприхави юнаци посред бял ден избутали стария голф на някакъв съсед и се покатерили върху него да кършат клони с липов цвят. Голфът наистина изглеждаше зарязан там, чудно е, че колелата му въобще са се завъртели, но какво се е разиграло можеше да се установи и по кръвта, която се виждаше помежду дъждовете. Цъфтежът на липата е събитие с широк обхват - за тези, които го забелязват.

Но пък си мисля: може и да не сме чак толкова закоравели, може и



да имаме извинение за грубите си градски души



Казват, че дори пчелите изгубвали чувствителността си и новите породи вече посещавали по-малко растения отпреди. (Това се превръщало и в проблем за растенията, които се нуждаят от пчела, за да се продължат.) От кризата ли, от друго ли тази пролет празникът не избухна така шеметно като друг път.

Седнахме с Нико Станев в лятната кръчмица до Народния театър, той се беше задъхал и отмалял от стълбища, чакални и канцеларии, а аз му правех компания. Нико има болна племенница, братово дете, а брат му отдавна не е жив и сега той тича по инстанциите - заради скъпите лекарства и ако има Господ, за операция в чужбина. Не всички подобни драми излизат на екран, все още хиляди сломени хора търсят спасение по каналния ред. "От месеци - пъшка Нико - няма кой да те приеме, да ти продума, да отговори нещо смислено и достоверно. Всеки те отпраща - ще видим след изборите. Други направо добавят: ако сме тука."

Нико е картограф и алпинист, уравновесен, храбър човек. Но вече е загубил увереността си, пали цигарите една от друга и раменете му играят. "Сега харчат парите за болните и за гладните, бъдеще си купуват с тях. Вместо за живот и спасение,



те си финансират демагогията



И мислят единствено какво ще стане с тях самите."

Поговорихме безрезултатно и после се метнах на трамвая. Умислен съм бил, защото не съм усетил, че до мене стои Гергана и ме разглежда. Забелязах я, едва когато се обади: "Под липи си стоял, поете, косата ти е пълна с цвят." Прокарах ръка - жълти цветчета останаха между пръстите ми. Наистина масата, на която седяхме с Нико, беше под липите между театъра и Съюза на композиторите. Но бях прекарал час и нещо, а потънал в неговата грижа, дори не бях усетил това. И някоя от тях ми бе оставила знак за себе си.

Когато рони цвят, липата ни съобщава, че си тръгва. Защо ни оставя и защо всеки път се връща - това е добър повод за размисъл. Имаме нужда от размисъл, а утре имаме и нарочен ден за това. От време на време, веднъж на четири години ни предлагат да помислим. Много скоро след това разбираме, че точно в тези дни сме размишлявали погрешно. Защото сме мислили по техния конспект и по техния сценарий. Или просто сме се пренесли откъм "техния" прозорец и сме сънували "техните" сънища.

Събуждаме се почти веднага, още в понеделник - и откриваме, че няма ни липа, ни дявол.

И дори прозорец няма.