Снимка в "Труд" как живият Соломон Паси прави цуни на фотографираната за предизборен плакат Гергана Паси ни разби. Ний такава обич не сме видели в нашия скромен трудов живот.

Предизборна обсебеност, романтична сексодружба или политеротичен фетишизъм е това, не знаем, има си психоаналитици и поети за таквази влюбеност. Но се убедихме в едно - бюлетините могат да побъркат всеки отделно взет индивид, както и всеки отделно взет народ.

След кебапчетата, пилетата и парите на ръка стръвните купувачи на гласове опряха и до последната надежда на кандидат-депутата - боцковците. В "Новинар" ни информират, че в Пловдив купуват гласове на наркомани срещу много, ама много чиста дрога - дават безплатна доза хероин на глас. Вестникът се пита как ще нацелят квадратчетата друсаните, но това не е наш проблем - във всеки бизнес има процент фира, особено в политическия. Търговците да му мислят.

Старата маниашка идея ГЕРБ и БСП да се вземат след изборите нищи "168 часа"; според техния разследвач течали тайни преговори между двете партии. Те обаче забуксували, след като Сергей и Бойко взели "да се обиждат на мутра и гей". Нам стана весело от тези обиди, усетихме се като в пети клас, и се разколебахме - дали до обсесия или до вдетиняване по-скоро водят изборните страсти?

А може би водят до сиромашия? А може би до поезия? В "Труд" например А. Петров, вдъхновен от изборите, е съчинил следното:



Едно малко негърче...отново изпълзя...

Усмихна се предизборно... И се заигра...

Понакокошини се...Почна да кълве...

И клъвна на закуска - трошица СДС.



Кого визирате бе, г-н Петров? Какви са тези расистки кавъри по зловещата детска броилка (или по Агата Кристи)? Сега няма негърчета, циганчета и прочее чернилки, всички сме равни пред урната. И пред психиатъра.

"Земя" пише, че 1,4 млн българи сме били с психически разстройства. Лудите, лудите да са живи, както казва класикът.