|
| *** |
Той бавно отвори очи и някаква дребна твар му махна с тънко зелено листо, колкото да върне паметта му там, където бе за последно...
Къде съм? Това май бе първата нормална мисъл, която успя да сглоби в кутията с натрошена мозайка. В Рая? Невъзможно, там няма "Топлофикация". Но знае ли човек, при тая корупция.
Вероятно е в ада. Повече би му прилягало с тая заплата. Но там пък няма треви и цветя...
Еврика!! Той бе преодолял гравитацията и в този миг вероятно бе в периферията на Черната дупка, паднал върху тревата на малка необитаема планета. С помощта на трансцеденталната медитация на Махариши бе успял да преодолее хоризонта на събитията и сега съзнанието му едва-едва изплуваше на острова на блаженството. Спомни си, че по време на левитацията тялото му застина над жълтите павета, полюшна се леко над 10-годишния изкоп за метро и полетя нагоре като танцуваща във въздуха недействителна изборна бюлетина.
Спасителят в гмежта, помисли си той. Ако бях Холдън Колфийлд, щях да се скитам из Ню Йорк, омерзен от лицемерието на възрастните. Но аз съм един обикновен българин, омерзен от всичко, и мога само да мечтая.
Там, откъдето идвам, помисли си той, мечтите са единственото нещо, което можеш да си позволиш. Тях все още не ги облагат с ДДС, нямат повишение на нощната тарифа...
Затова и мечтаем. По цели нощи, като за последен път!
Мечтаеше как утре, щом нагази тих бял Дунав и целуне козлодуйския бряг, ще е свършило турското робство. Как Световната банка моли България за безлихвен кредит, Кака и Бензема подписват с "Левски", а Роналдо и Шави - с армейците. Как депутати даряват заплати за болни деца, мутри организират съботник, за да довършат магистрала "Тракия", а царят връща всички имоти!
Мечтите му нямаха почивен ден, той летеше с тях из тъмните безбрежия на космоса, все по-лек и призрачно ефирен, подобно на дребен чиновник от държавния сектор.
Безскрупулната му мечтателност взе да дразни околните, от КАТ му съставиха акт за левитация с превишена скорост. Дори му пратиха протестно писмо от Центъра за търсене на извънземен интелект в Маунтин Вю, Калифорния. Затова, че непрекъснато пресича трасетата на Хъбъл и останалите телескопи...
С нечовешко усилие вдигна глава.
Беше в самия кратер на Черната дупка, в ядрото на пресъхнал гейзер, върху лепкава червеникава кал...
От едната му страна ехтеше "Лунният пътешественик" на Джако, от другата - кахърна молитва към Аллах, изригваща от мощен високоговорител върху минарето на турска джамия.
Май не съм преодолял гравитацията, въздъхна той. Това не е Черната дупка, а разкопаният надлез "Надежда". Май ме напиха и накараха да гласувам. За кого ли? Все тая. Ей, спрете Земята, искам да сляза от въртележката в Сентрал парк...
В този миг над него се надвесиха някакви зелени човечета с хоботчета и антени.
- И този хуманоид е от същия вид. Странна работа! Уж са разумни същества, а се наливат с етилов алкохол, за да си спомнят къде се намират...
- За да забравим, глупако, за да забравим! - въздъхна човекът и отново потъна в дълбок виолетов сън.