По някаква причина се наричам Родион Романович Разколников, изпаднал съм в тежка психо-криминална ситуация. "Тварь ли я дрожащая или право имею?!"... Замахвам с тъпото на брадвата към темето на бабичката... и се събуждам, стиснал вестник "Стандарт".

Там Бареков открито призовава възкачващия се върховен шеф на изпълнителната власт към серийни убийства със споменатия Разколников инструмент (виж съседната рубрика и замри).

Може би трябва да се поясни, че chief executive не значи шеф-екзекутор. Екзекутивната власт в наши дни не се занимава с екзекуции. Дръвници за подлагане ще се намерят винаги.

Оглеждам се за някой вестник, несъсредоточен в дърварския инструментариум, посягам към "Пари" с надеждата за бели якички, неопръскани с кръв.

Първото заглавие, на което попадам - "Народът повика горския"! Айде, викам си, и тука ще играе острието... Слава на автора Александър Томов (не Лупи, писателя), почти нищо брадварско не се наблюдава в текста му, освен че вика на Костов "мургав темерут" и някои други любезности. Инак Томов доста изтънчено завоалира посланието на материала си - дотолкова, че прост човек като мен изобщо не е в състояние да надзърне под воала.

Деловият вестник "Дневник" разказва как се простил с България бащата на брадвата Тал Зилберщайн, шеф диригентът на израелските пиари, които БСП позлати, в замяна на което получи изборна балтия. Зилберщайн си тръгнал още преди вота, а на сутринта след изборната катастрофа пратил сърдечен мейл на пресцентъра на партията: "Good bye my friends".

А в столетницата едно крилце и някои жилави кълки вече размахват топора над врата на Станишев: "Лявото крило в БСП иска извънреден конгрес" и ново шефско тяло, рекъл и отсекъл левоокриленият Янаки Стоилов. "Промяната ще настъпи с ново ръководство", мята искри и точилото на Красимир Премянов.

Чувате ли свистенето на острието?...