В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, ама не спирало да държи под око и монархията, вятърът на промяната развихрил страхотна частна инициатива. Нещо повече - той преминал в буря, придружена с гръмотевици, в резултат на което почнало повсеместно раздържавяване.

Абе, държавната собственост си легнала като такава, а се събудила като частна.

За да се осъществи обаче тази реформа, първо се наложило да се премахнат държавните закони и на тяхно място да се приемат частни.

И ето че по силата на новото частно законодателство всички държавни обекти станали частни, а също и всички държавни учреждения и институции. Както впрочем държавното стопанство със съответното държавно планиране станало частно стопанство с частно планиране, което направо си било делтапланиране.

И спортът се изпортил, а това най проличало в леката атлетика (нали всеки търси лекото!) - там секторите за висок, дълъг, троен и овчарски скок, за хвърляне на копие, диск и чук, за тласкане на гюлле и пр. станали частни сектори.

Разбира се, в това царство, в това господарство, което впоследствие станало република, вече никой не вършел държавни работи, а маал гащи по частните си такива. Вече човек и да искал, не можел да срещне държавни служители - насреща му само частни.

При това положение логично отпаднала и необходимостта от държавен контрол - той своевременно станал частен. Както и всяващата страхопочитание Държавна сигурност се трансформирала в Частна сигурност, което било отпразнувано с всенародни борби и фойерверки (демек взривяване на лимузини, вили, офиси, заведения...).

Наложило се обаче и държавната софра да стане частна. Вече не можело да се яде и пие на държавна сметка, че и да се ходи насам-натам на държавни разноски - вече всичко трябвало да се прави на частни разноски, тъй като и парата станала частна (печатала се не в Държавния монетен двор, а в частен такъв).

С една дума, частна станала и държавната хазна, както и прословутият държавен резерв.

И вече никой никъде не представлявал държавата, всеки представлявал нещо в частност. По тази причина не можело и да се видят държавни мъже, а само частни мъже.

Нямало как - и държавническото мислене било заменено с частно. Преминаването от държавно към частно управление обаче изисквало да се проведат избори не за държавен, а за частен глава. Тогава този, който ги спечелил, дал тържествен обет (показан по частните телевизии), че занапред няма да провежда държавна политика, тъй като вече приоритетна била частната.

То бива, бива, ще кажете, ама всяко нещо си има граници... Така е - и това царство, и това господарство, което впоследствие станало република, си имало граници, но понеже били държавни, също станали частни. Никой не можел ни да влезе, ни да излезе... А това впрочем е краят на приказката, която ви разказах като частен случай, без да нося държавна отговорност.