"В работата ми по разследване на престъпления (основно кражби) много често се оказва, че след като съм изпратил доказателствените материали на прокурора, наказателното производство е било прекратено чрез постигане на споразумение. Това по никакъв начин не се отразява на моята ангажираност, защото съм задължена да проведа пълно разследване, а след това прокурорът за няколко дни слага край на производството. Смятам, че тази законова възможност за прекратяване обезсмисля до голяма степен труда на разследващите органи. В същото време разбрах, че от няколко месеца има промяна в режима по прекратяването със споразумение. Бихте ли дали разяснения по този въпрос?"

Пита М. Славова, дознател от Свиленград



Въпросът за прекратяването на наказателното производство със споразумение е разясняван от страниците на в. "Сега". Обяснимо е, че той предизвиква оживени коментари сред практикуващите юристи. Споразумението се приема нееднозначно дори и в правни системи, където се прилага традиционно. В англо-американското право той има повече от стогодишна история. В САЩ около 90% от наказателните дела приключват със споразумение и се счита, че при отсъствие на възможност за споразумения американската правораздавателна система ще бъде доведена до колапс.

В САЩ споразумението се определя като признаване на вината от страна на обвиняемия срещу получаване на възнаграждение (компенсация) от страна на щата или държавата. Тази компенсация може да намери израз в изменение на повдигнатото обвинение в по-леко, в оттегляне на някои от обвиненията, в обещание да не се повдигат нови обвинения дори при наличие на доказателства за други престъпления, в отправяне на препоръка от прокурора към съдията за налагане на по-леко наказание. Освен това в САЩ признаването на вината от обвиняемия предопределя и процедурата, по която ще се гледа делото. Традиционно делата там се гледат от жури, но при наличие на самопризнание делото се гледа еднолично от съдия и приключва с присъда на същото заседание, на което е направено самопризнание. В САЩ споразумение се допуска за всички видове престъпления. Макар и широко прилагано, споразумението там се оценява критично от мнозина. Изтъква се, че при него не се търси истината; много често се оказва психологически натиск върху обвиняемите, в резултат на което е възможно дори невинен човек да признае вина; нарушава се принципът на равенство на гражданите; понякога на виновните лица се налагат несъразмерно снизходителни наказания; липсва публичност.

Споразумението по наказателни дела намира широко приложение и в Испания, Португалия, Германия, Русия и др.

У нас споразумението действа от 1 януари 2000 г. Но има и корекции, които са в сила от 1 май 2001 г. Най-важната тенденция е свързана с по-голямата защита на правата на пострадалото от престъпление лице или неговите наследници. Преди 1 май 2001 г. пострадалият не разполагаше с почти никакви възможности за реакция срещу постигнато споразумение за прекратяване на наказателно дело.

Споразумението е уредено в разпоредбите на чл. 414ж-414к от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Към него може да се пристъпи след приключване на предварителното разследване, независимо дали е проведено от следовател (т. нар. предварително производство) или от дознател (т. нар. полицейско производство). Споразумението е абсолютно недопустимо за изрично посочени престъпления. Например за измяна, предателство, шпионство, тежки случаи на грабеж, изнудване, пренасяне през границата на наркотични вещества и др. Инициативата за споразумение може да произтече от прокурора, от пострадалия или неговите наследници (това е нова хипотеза), или от защитника на обвиняемия (уличения). Ако обвиняемият няма защитник, такъв се назначава от съдия от първоинстанционния съд по искане на прокурора, пострадалия или наследниците. Със защитника се обсъжда споразумението. Трябва да е спазено условието, че когато са причинени имуществени вреди, споразумение се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. Несъгласието на пострадалия или неговите наследници по размера на неимуществените вреди не е пречка за постигане на споразумение.

Споразумението между прокурора, защитника и пострадалия се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси: има ли извършено деяние, извършено ли е от обвиняемия, извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и по кой текст от Наказателния кодекс; какъв да бъде видът и размерът на наказанието; какъв да е първоначалният режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", ако има такова; на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; какво да стане с веществените доказателства; на кого да се възложат разноските. Изключително важно е да се знае, че след 1 май 2001 г. в споразумението не може да се уговори наказание под предвидения минимум в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс. Такава възможност съществуваше преди.

След като бъде изготвено, споразумението се подписва от прокурора, защитника и пострадалия (или неговите наследници). Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Ако обвиняемите са няколко, споразумение може да се постигне само за някои от тях или за някои от престъпленията, по които има обвинение.

След изготвяне и подписване на споразумението, то трябва да се внесе в съда от прокурора. Съдът насрочва дело в 7-дневен срок от постъпване на материалите и разглежда споразумението еднолично. В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът, пострадалият и обвиняемият. Съдът може да предлага промени в клаузи на споразумението, но те трябва да се обсъдят с лицата. Окончателното споразумение се вписва в съдебния протокол.

Към споразумение може да се пристъпи и след като делото е преминало в съдебна фаза, но преди да е приключил вторият етап на съдебното заседание в първа инстанция - съдебното следствие. В този случай е необходимо съгласие на всички страни: прокурор, частен обвинител, подсъдим, защитник, граждански ищец, граждански ответник, повереници.

Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.