Преходът в сферите образование, здравеопазване и социални услуги не е приключил и са необходими още реформи в тях. Този извод се съдържа в доклад на Инициативата за европейски политики към "Отворено общество". В тези сфери ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика. Реформите са част от националната компетентност и зависят от уменията и политическата воля на национално ниво, каза вчера Ася Кавръкова, един от авторите на доклада. За сетен път се отбелязва и че корупцията, организираната престъпност и неефективното усвояване на еврофондовете все още са проблеми за България заради липсата на политическа воля в тази насока. У нас се увеличава наказателната репресия, без това да има ефект върху корупцията и организираната престъпност, констатира "Отворено общество".

Едни от най-смелите изводи са за пенсионната реформа. България няма стратегия за гарантиране на стабилността на пенсионната система. Отношението на българското правителство към този въпрос може да се характеризира като лекомислено, пишат авторите на доклада. Според тях влиянието на ЕС може да бъде засилено чрез въвеждането на някои общи политики и стандарти за гарантиране на устойчиви и адекватни пенсии. Дори се лансира идеята в дългосрочен план да се помисли дори за известно обединяване на осигурителните рискове с цел по-лесното им управление и така да се стигне до обединяване на средства в общи фондове. Препоръката все пак е, че на този етап е твърде рано за подобни дискусии.

В областта на здравеопазването като основен проблем е изтъкнато несъответствието между универсалния пакет от услуги, който е обявен от правителството, и недостатъчното финансиране на системата като цяло. Това несъответствие създава корупционна среда, ограничен достъп и лошо качество на здравните услуги, както и недоверие в институциите, пише в доклада. И се цитира техен стар доклад от м.г., че нерегламентираните плащания в системата са 75 млн. лв., ако се има предвид само парите, дадени без разходен документ. В същото време много повече средства се плащат "от джоба" на пациента под формата на доплащане за медикаменти, консумативи, медицински уреди и др., като изчисленията сочат, че тези средства възлизат на над 900 млн. лв.



В ЗАБРАВА

Разкритикувана е и водената от правителството през последните 3 г. политика за борба с бедността. Особено след присъединяването към ЕС българското правителство решително се отклони от повечето от съдържащите се в Съвместния меморандум с ЕК политики за борба с бедността и възприе неолиберален модел на политика, твърдят анализаторите.