Водопроводчика Джо, станал непомерно известен по време президентската кампания в САЩ, разкритикува разходната бюджетна политика на администрацията на Обама, предадоха агенциите.

Самюел Джоузеф Урцълбейчър се превърна в герой, олицетворяващ средната класа с консервативни убеждения, след като в хода на кампанията веднъж хвана Обама на улицата и няколко минути му разясняваше колко не е прав в икономическите си намерения. После Джон Маккейн започна да го цитира авторитетно и името на Джо Водопроводчика стана популистка дъвка и за двамата кандидат-президенти.

Днес Джо казва, че е разочарован и от демократичните магарии, и от републиканските слонщини, но води активен обществен живот, придържайки се към консервативните си устои.

"Политиците във Вашингтон харчат трилиони долари от нашите пари. Кога най-сетне американският народ ще се вдигне, за да сложат край на това? - негодува Джо. - Вместо да ни харчат парите, те трябва да икономисват, както в момента са принудени да правят всички обикновени американци". Джо не одобрява най-вече разходите за стимулирането на икономиката и здравната реформа.

Макар да говори в качество на данъкоплатец ("нашите пари!"), Джо в момента няма възможност да упражнява професията си на водопроводчик поради интензивната си обществена дейност.

По думите му - гласувал за Маккейн, но без ентусиазъм; все пак републиканецът бил по-малкото зло. "Обама обича да цитира велики люде, но той самият никога няма да е велик", рути неръкотворния Обамов паметник ВиК експертът.

Джо взема дейно участие в серийно протестно мероприятие против икономическата политика на правителството - т.нар. "чаени партита", по аналогия с ключовото за американската история "Бостънско чаено парти".

Днешните отчаяни чайници меткат по Белия дом пакетчета чай. Акцията се води безпартийна, но в нея взеха участие маса републиканци.

Оригиналното "Бостънско чаено парти" (можем да кажем и "чайна безцеремония") се смята за първата стъпка към войната за независимост на САЩ от британската империя. Колониалистите в Америка били възмутени от имперската политика, тъй като плащали огромни данъци, а представители в парламента у Лондон - нъцки. На 16 декември 1773 група недоволници, преоблечени като индианци, прониква в три кораба на Източноиндийската компания, акостирали на бостънското пристанище. Диверсантите предават на стихията на океана 342 палета с чай, чиято продажба била обложена с данък. В отговор Лондон затваря бостънското пристанище и налага серия мракобесни мерки, станали известни като "Непоносимите закони". Реконтрата остава в американците - избухва войната срещу британското иго и т.н.

Междувременно Сара Пейлин - кандидатката за вице на Маккейн, се оттегли от губернаторския пост в Аляска "по семейни причини и необходимост да извърви собствения си път"; в последно време към нея се води разследване по обвинения в нарушения на длъжностната етика. В прощалната си реч Пейлин също обърна внимание на пагубната бюджетна политика на Обама и пророчески заяви: "Бъдете бдителни, преди да приемете щедростите на правителството!"

Всичко това, да чукнем на дърво, се случва в Съединените щати, където свирепства кризата. У нас такова животно няма, кризата не засяга България, каквото и да приказват новите управляващи, че и президентът - ние пък вярваме на Станишев и Петър Димитров :)