Към началото на тази година в България има 2.134 млн. къщи, блокове, кооперации, но само 13 997 от тях са на възраст под две петилетки. Дори делът на жилищния фонд с почти вековна история, отпреди 1919 г., е по-голям. Сградите, които са преживели цар Фердинанд, Първата световна война и втората национална катастрофа, са 3.9% от всички обитавани днес къщи и кооперации.
"Ниският процент на новите домове през периода 2001-2008 г. може да се обясни отчасти и с факта, че доста от реално обитаваните сгради не влизат в официалната статистика", обясни Лидия Сандева, експерт от НСИ. Те нямат разрешение за ползване и на практика са незаконни - затова НСИ не ги лови. Естествено, не са включени и замразените обекти - полуготови или готови на фаза груб строеж, които по разни причини са спрели дотам.
Големият бум се е състоял в средата на миналия век. Най-много жилищни сгради са вдигнати през 1946-1960 г. През тези три петилетки след Втората световна война у нас са построени 575 747 от зданията, които и днес приютяват милиони българи. Производството на домове е продължило мощно и през следващите периоди, макар и с отслабващо темпо. През 1961-1970 г. са се появили нови 400 хиляди сгради, а през следващото десетилетие - близо 314 хиляди. Това е времето на разрастването на социалистическата индустрия и на градовете, съпроводено с възход на панелното строителство.
Жилищното строителство видимо се свива след 1990 г., когато България започва мъчителното си пренастройване на релсите на капитализма.
Но дори през 1991-2000 г. са се нароили повече сгради - 115 556, отколкото през следващите 8 години, когато статистиката преброява едва 13 997 нови жилищни постройки.
Разбира се, трябва да си дадем сметка, че модата на жилищното строителство се е сменяла и сградите, строени през отделните периоди, са твърде различни като мащаби, структура и качество. Кооперациите и жилищните комплекси, строени в по-ново време, трудно могат да се сравняват с конфекцията на панелните гета, произвеждани през предишните десетилетия.
Обособените жилища в България са 3.767 милиона. Типичният фамилен дом у нас се състои от 2 или 3 стаи. 65.3% от всички жилища в страната са именно такива. Делът на жилищата с четири и повече стаи е 23%, а едностайните са 11.7%. През 2008 г. най-висок е относителният дял на жилищата в селата с четири и повече стаи - 33.5%, докато в градовете те са 17%. Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.2, а в градовете - 2.6.
Разбира се, трябва да си дадем сметка, че модата на жилищното строителство се е сменяла и сградите, строени през отделните периоди, са твърде различни като мащаби, структура и качество. Кооперациите и жилищните комплекси, строени в по-ново време, трудно могат да се сравняват с конфекцията на панелните гета, произвеждани през предишните десетилетия.
Обособените жилища в България са 3.767 милиона. Типичният фамилен дом у нас се състои от 2 или 3 стаи. 65.3% от всички жилища в страната са именно такива. Делът на жилищата с четири и повече стаи е 23%, а едностайните са 11.7%. През 2008 г. най-висок е относителният дял на жилищата в селата с четири и повече стаи - 33.5%, докато в градовете те са 17%. Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.2, а в градовете - 2.6.
А някой задава ли си въпроса, защо се броят сгради, къщи, апартаменти и жилища?
