Отдавна съм се замислил върху проблемите на етимологията.

Първичен език? Миграция и взаимодействие на думите? Общи корени? Изчезване на понятията и техните корелати? Значение на термините?

Знаят ли, примерно, националистите, всеотдайно гонещи турцизмите от родния език, че близо 90 на сто от т. нар. турцизми са фактически персизми, пренесени от турците на Балканите?

Или че към излишните "двойници" сред досадните чуждици спадат и някои от люто любените от тях русизми? Като, да кажем, "препитание", "млекопитаещи" и пр. Да ги питам на кой български диалект "питая" се превежда като консумирам, ям, плюскам! Казват "питателна храна" (което означава "хранителна храна"), без да им мигне окото, ама едва ли някой от тях би изпаднал до малоумието да кара теленцето да питае от вимето на майка си и да съветва детето си: "ПитАй си супата, миличко!"

Опитвам се да разсъждавам по въпросите на представките, наставките, съставките и предпоставките, когато вниманието ми бива привлечено от важен политико-поетичен анализ на съществен етимологичен казус.

Ето, Огнян Георгиев, арабист тюрколог от Силистра, превел на български и разтълкувал имената на депутати от ДПС. Интересно! Ахмед Доган всъщност означавало Прославеният сокол, Лютви Местан - Любезната житейска поема, Гюнай Сефер - Съхраняващият светлата луна, Гюнер Сербест - Смелият воин на светлата луна, Митхат Метин - Прослава на поезията, Рамадан Аталай - Свещеният небесен татко и т. н.

Веднага ме прорязва съмнението. "Светлата луна", която се среща два пъти сред поетизираните етикети, очевидно има нещо общо с "Гюнай" или производното "Гюнер". Това ясно. Обаче какво да правя с Юнал Лютфи, преведен като Изисканата акуратност, и Юнал Тасим - като Вежлива благодат? Нещо мамят тия турци. Или оня силистренски Огнян ни е гавнал. Веднъж "Юнал" значело "изискана", друг път - "вежлива"!

Ами Джевдет Чакъров - Благата устойчивост, а Четин Казак - Любезната устойчивост? Много ми идват две устойчивости при четири различни думи?

Но тези недоразумения са бял кахър. По-тежък пропуск е липсата на еволюционна перспектива и историческа актуализация.

Веднага след парламентарните избори преводните интерпретации на имената от ДПС-опозицията звучат доста по-различно.

Ахмед Доган вече означава Соколът с оскубаната опашка, Лютви Местан - Псуващата житейска драма, Гюнай Сефер - Виещият по светлата луна, Гюнер Сербест - Виещият заедно със Сефер по светлата луна, Митхат Метин - Прозаичен позор, Рамадан Аталай - Вуйчото на земния баджанак.

За Юнал Лютфи и Юнал Тасим не ми достигат думи, а за Джевдет Чакъров и Четин Казак ми достигат, ама са все нецензурни. И нямат нищо общо със спорните "изискана", "вежлива", "устойчивост" и прочие.

А пресният ДПС-депутат Делян Пеевски и преди, и след парламентарните избори не е означавал абсолютно нищо.

С лингвистично приближение към "спукан плондер".