"Ние сме маса народ!" - беше казал някой. И явно не го е казал с пълна уста. С пълна уста трудно се говори, а и не е прилично, не е според етикета.

Но и за чий ни е благоприличието, за чий ни е етикета при положение, че на народа гледат като на маса, т.е. като на софра. И на неговия гръб ядат на корем. Обаче народът, дето уж е свикнал на хамалогия, не може да носи чак толкова на гръб, колкото някои ядат на корем.

Яденето, казват, идвало с апетита... У нас яденето, за сведение, идва с политиката. Е, може по същество да нямаме кой знае каква политика, но за сметка на това политиците ни имат апетит. И то такъв, че докарват народа до апатия. В резултат на което си имаме апетитни политици и апатичен народ - дето се вика, две в едно.

А може би става въпрос за естествен баланс: за едни - ядене, за други - ядове. Каква хармония, а? Пълна! Макар че пълни, т.е. дебели, са предимно политиците. А народът... Той изглежда толкова зле, че току-виж им убил апетита. Което не бива да се допуска - убиването на апетита може да се таксува като политическо убийство и като такова трябва да се преследва от закона.

Факт е обаче, че на политиците все по-често им се повдига от народа. И току-виж получили разстройство - не само умствено, с което все пак са свикнали.

Ама и тоя народ какви ги върши! Вместо да прави така, че на политиците да им се повдига, що не вземе той малко да се повдигне, а?

"Революция ли? - рече ми един завчера. - Няма как да стане, наборе. Революция се прави от млади хора, ама младите забягнаха в пустата чужбина. Пък нас, старите, дето сме тук, и за ятаци вече не ни бива с тая склероза - ще забравим кого и къде сме го скрили, че и защо..."

Няма лабаво - крайно време е народът (и по-точно това, което е останало в рамките на държавата) да прояви разбиране. Народът може да не разбира от политика (може и да не е дорасъл за референдуми, както компетентно твърдят политическите Сульо, Пульо и Атанас!), но народът трябва да прояви все пак някакво разбиране към политиците.

Мигар тоя склерозирал народ наистина забрави народните си мъдрости? Ех, народе - който не работи, не яде!

А ти, народе, правиш-струваш, ама все гледаш да го удариш на безработица. И после разправяш, че няма какво да ядеш. А който не яде, не работи!

Апропо у нас кой работи? Който яде.

А кой яде? Политиците, с извинение.

За което масмедиите надлежно ни информират: еди-коя си министърка щяла да има работна закуска, еди-кой си министър - работен обяд, а еди-кой си вицепремиер - работна вечеря.

А питате ли я тая министърка как е станала посред нощите, за да се напудри и напомади, та да отиде като миска на работната закуска?

А питате ли го тоя министър как се лишава от обедната си почивка, дадена му от кодекса на труда?

И питате ли го тоя, дето си зарязва нещастната фамилия заради някаква работна вечеря? Вместо да каже: "Егати държавата на която и аз съм вицепремиер!"

Не питате. Ама те знаят, те са добросъвестни - трябва да се работи.

Голяма работа е яденето, ще знаете. Някои направо се скъсват от работа. Добре поне, че им тече за трудов стаж...

Трябва да ги разберем политиците, дето не стават от масата. Защото те много държат на масата народ. А и между нас казано, най-големите далавери стават под масата.