Юсеин Болт се появи с близо половин час закъснение на първата си пресконференция след спечелването на световната титла, но за сметка на това отговори на абсолютно всички въпроси на журналистите, които се бяха натъпкали като сардели в консерва в тентата за брифинги.



- Казахте, че искате да станете жива легенда. Колко голяма беше стъпката, която направихте с този феноменален рекорд?

- Мисля, че имам напредък (смее се), но това не може да стане за два сезона. За легендарен статут трябва да се работи година след година, защото тези две момчета (сочи подгласниците си Тайсън Гей и Асафа Пауъл) ще продължат да ме притискат.

- Какъв беше вашият план за това бягане?

- Нищо повече от това да изляза и да спечеля. Разбира се, знаех, че трябва да проведа всичко както съм го тренирал. Направих добър старт и оттам нататък всичко си дойде на мястото...

- Казахте за стартирането. Във вашата полуфинална серия имаше проблеми с два фалстарта.

- Това не беше нищо особено за мен. Колкото до стартирането - Дениъл Бейли винаги ме е биел по стартова реакция на съвместните тренировки. И аз все му казвах, че все някога ще се изравним (б.р. - реакциите на двамата на полуфинала бяха точно по 0,135 сек.). Затова съм още по-доволен - подобрявам си стартирането. И на финала направих добър старт - това ми беше основната цел. Ускоряването също стана много добро и след това вече бях начело. Когато стигнах до 50-ия метър, вече усещах, че трудно някой ще ме изпревари, защото оттам нататък винаги е най-добрата част от моето бягане.

- Как преценявате сезона си до момента?

- Имах доста трудни моменти. Започнах подготовка по-късно, после претърпях автомобилна катастрофа - щура работа. Но смятам, че успях да вляза в добра спортна форма - не най-добрата, но добра. Сега съм просто щастлив - спечелих! Да слезеш под 9.60, е голяма работа - горд съм. Станах първия човек, който го е правил. Винаги съм се стремял да побеждавам, но този рекорд е нещо специално.

- Като се има предвид катастрофата, смятахте ли, че сте способен да бягате за 9.58?

- След инцидента се опитах да направя всичко, за да се върна във форма. Може би сте забелязали, че не бягах много - 200 метра, просто отделих много време, за да се подготвя. Когато отивам на шампионат, винаги съм готов. Състезавам се срещу Тайсън от няколко години, винаги сме близо като резултати. Така че трябваше да съм готов.

- Вие извисихте спринта до нови измерения, чувствате ли се специален?

- Леката атлетика е заниманието ми. Надпреварата между мен, Асафа и Тайсън е добра и хората искат да я гледат. Това означава, че можем да привлечем повече спонсори и да се радваме на живота.

- Сега новата ви цел рекордът на 200 метра ли е?

- Не смятам, че ще подобря този рекорд. Разбира се, ще бягам с всички сили, но смятам, че ще бъде много по-трудно. Току-що взех титлата на Тайсън на 100 метра, така че тоя няма само да ми се усмихва, а ще се опита да ме победи. Ще видим - ще изляза да тичам бързо и сигурно ще бъде забавно.

- Кажете за вашата прочута закуска от панирани пилешки хапки?

- Ами какво да ви кажа - аз по принцип не закусвам. Спя до 11 часа, после сядам, гледам телевизия и тогава си взимам именно пилешки хапки. Асафа каза, че в Берлин май няма такива, но намерихме. Така че си поръчвам много хапки.

- А как се концентрирате за старта, след като непрекъснато се майтапите с публиката пред тв камерите?

- Тренирам по цяла година, за да бягам на 100 метра, така че зная какво правя. Затова и мога да се забавлявам пълноценно преди състезанието, но когато съдиите кажат "по местата", аз се фокусирам и концентрирам напълно само върху предстоящото бягане.

- Преди финала на 100 м имахте среща с Армин Хари (б.р. - легендарен германски спринтьор, олимпийски шампион на 100 м от Рим`60) и той каза, че би искал да ви види как бягате на сгуриена писта, както по негово време.

- Сгурия? Какво е това? Аааа, онези малки камъчета... Да тичаме на такава настилка, няма да е добре за нас. Ще си останем на тартана, харесваме го повече.