Датата 16 август 2009 г. ще остане паметна в историята на леката атлетика.

Година по-рано Юсейн Болт шокира близо милиард зрители по цял свят с лесна победа на 100 м на олимпийските игри в Пекин `08 и световен рекорд - 9.69 сек. Оттогава всички очакваха битката между феномена от Ямайка и световния шампион за 2007 г. Тайсън Гей (САЩ), който не участва в Пекин заради травма.

Закачливият майтапчия Болт срещу тихия и сериозен Гей - сценарий, сякаш написан за холивудска продукция. В горещата берлинска нощ на 16 август пред 51 113 зрители на олимпийския стадион дойде и развръзката. Очаквана така, както легендарните съперничества в миналото - Харбиг срещу Ланци (1939 г. на 400 м), Банистър срещу Ланди (1954 г. на 1 миля), Коу срещу Овет (1980 г. на 800 м), Люис срещу Джонсън (1988 г. на 100 м).

След стартовия изстрел Болт се изстреля, ускори за около 35-40 метра, след което излезе начело и след 9,58 сек. всичко свърши. Феноменален световен рекорд, върхът на най-бързото бягане в историята на класическия спринт на 100 метра, в което седмият - Марк Бърнс (Трин), фиксира 10.00 сек. Подгласникът на Болт - вече детронираният световен шампион от Осака `07 Тайсън Гей, записа третото най-бързо бягане в историята с 9.71 сек.

Но светлината на прожекторите отново бе само върху 22-годишния ямайски феномен Юсейн Болт. Той свали 11 стотни от предишния си световен рекорд - най-голямото подобрение от въвеждането на електронното времеизмерване. Затова и не е чудно, че принцът на Монако Албер искрено сащисан се плесна по челото след финала. Както и повечето от тези 51 000 зрители на стадиона. Но всички до един аплодираха новия крал на спринта - Юсейн Болт, най-бързия мъж на планетата.

В сянката на постижението на ямайската звезда останаха титлата на феноменалната англичанка Джесика Енис в седмобоя с най-добро постижение в света за сезона. Същата съдба сполетя и подвига в същата дисциплина на германката Дженифер Йозер, която падна в последното бягане на 800 м, успя да стане и да навакса изоставането, за да спечели сребърния медал. Почти никой не обърна внимание и на поредната титла на Валъри Вили (НЗел) в тласкането на гюле в състезание, завършило буквално минутка преди старта на бягането на 100 метра. Тези постижения бяха затъмнени от блясъка на Юсейн Болт. Както, по всичко изглежда, ще стане с всички победители на 12-ото световно първенство в Берлин. Защото Болт манията е всеобхватна. Дори когато няма състезание с участието на Юсейн, зрителите идват с фланелки, шапки, анцузи с цветовете на Ямайка. Закрепват на гърбовете си последното хрумване на предприемчивите имиджмейкъри от "Пума" - дунапренени "ръце", застинали в типичната победна поза на Болт. И няма изгледи тази мания да престане скоро, още повече че предстоят още две състезания с участието на мегазвездата - спринтът на 200 и щафетата на 4 по 100 м.

За българската малобройна група пък радостта беше от това, че Момчил Караилиев успя да се "събере" и в третия си, последен квалификационен опит на троен скок постигна 17.07 м - седмо постижение от всички участници, което го класира за утрешния финал. Както е тръгнало, това може да се окаже единственото българско участие на финали, а ако Момчил има ден и успее да повтори най-добрия си резултат тази година - 17.41 м, може да се надява дори на медал. Иначе съвсем резонно Ивет Лалова отпадна на 1/4-финалите на 100 м и сега се гласи за участие на 200. Късно вчера пък две българки се включиха в сериите на 400 м с препятствия - изтърпялата 2-годишно допинг наказание Ваня Стамболова и Цветелина Кирилова.