Примерно, бунтовните пловдивски попове имат такива, и се надигат. Не щат на 29 август, когато е обезглавен Йоан Кръстител, да се пеят песни на площада в Пловдив по повод рождения ден на Майкъл Джексън, пише "24 часа". Бунят се и заради Мадона, била порочна, не тачела Кръста, изобщо - бардак.

Днешното общество е устроено на принципа - ако не изокаш, никой няма да те забележи; това очевидно не само в шоубизнеса се знае, но и църквата ни го поприхвана.

Принципи имат и шиитите в Ирак, "Труд" пише, че избивали масово гейовете там. Само за тази година утрепали около 90. Извличали ги от къщята, карали ги да кажат кои са им другари, и ги убивали жестоко, "за да не развалят морала". Че що трябваше да бесим Садама, бре, господа?! И той беше възпринципен - "Недостойни да живеят са мухите, персите и евреите"...

За принципи се бори и Жорж Ганчев пак там - той се обидил на професор Никола Георгиев, който в интервю за същия вестник рекъл: "имаше и шутове като Жорж Ганчев..."

"Как смее един мишок да ме нарича палячо", пали се Жорж, и обяснява за себе си в трето лице, че такива като "Жорж Ганчев, които се върнаха да служат на отечеството - усмихнати, жизнерадостни, с чувство за хумор", били образцовите хора.

Прави ни впечатление с принципите си вестник "Монитор" (и неговите братя). Тези принципи се четат в тоналността. Ето примерно, на първа страница вчера: "Над две трети вярват на Бойко Борисов". А ето на пета страница: "Сергей злоупотребява с факти, отсече Бойко". Бръкнахме със затворени очи в архива и извадихме броеве отпреди два месеца на тоз вестник, пък се зачудихме на заглавията тогаз: "Шуробаджанащина в листите на ГЕРБ", "Бойко гласи разпродажба на болниците", "Борци и каратисти в листите на ГЕРБ". И т.н.

Твърди позиции, няма тън-мън. Властта отлита, принципното слово остава!