Абе хубаво си живеят хорицата на Запад, ама и там още се срещат електорални единици, дето не са милионери. За да не бъдем голословни, ще припомним историческата есен на 2001 г., когато нашумелият напоследък Иванчо Искров оглави БНБ за мизерната заплатица от 7500 евро. В същото време някой си Жак Ширак, президент на Франция, изкарваше по-малко и от наш Иванча, а именно - 6 900 евро.

Разбира се, галският елит също не се примирява с това унизително положение и трескаво търси други начини да върже двата края. Но това не е никак лесно. Проблемът е там, че в комунистическа Франция - безплатно здравеопазване, безплатни държавни университети, най-кратка работна седмица в света и т.н. - народните представители нямат право да припечелват в бордове и управи на държавни или публични фирми. Ето защо най-малко 87 на сто от народните избраници са принудени да упражняват и други занаяти. Така например 272-ма от общо 577-те депутати и сенатори в Националното събрание са и кметове на различни градове. Страничен ефект от тоя VIP-работохолизъм пък е фактът, че стъпили здраво и в Париж, и в провинцията, тези двойни народни избраници си изплитат такава гъста мрежа от връзки, че успяват да запазят и креслата си в Националното събрание до гроб.

За да дадем представа до какво води това всеотдайно трудолюбие, ще надникнем пак в джобовете на мосю Жак Ширак. Освен заплатата си като държавен глава на Петата република навремето той получаваше също така:

- пенсия като бивш депутат - 5601,86 евро,

- пенсия като бивш общински съветник в Меймак - 2318,42 евро,

- като бивш кмет на Париж - 2480,57 евро,

- като бивш съветник в Сметната палата - 3148,28 евро.

Като прибавим към всичко това и президентската пенсия от 5342,83 евро, излиза, че след раздялата си с Елисейския дворец Ширак е получавал общо 18 891,96 евро на месец. Колко получава сега, не можем да кажем, тъй като приемникът му Саркози увеличи президентската си заплата на 19 000 евро, така че и Ширак не се е разминал със съответната "актуализация".

Е, и каква излезе тя тогава? Ами излезе такава, че някакъв си там френски пенсионер на име Жак получава в пъти повече от нашия така нашумял напоследък Иванчо. Можете ли да си представите - някакъв си френски дъртанян да печели повече от родния финансов колос Искрофф, при нас, дето вече се записахме в аналите с най-могъщата инфлация в Евросъюза през 2008 г.! Какъв позор, какъв резил! Дай, Боже, поне сега, когато бат' Бойко ще преназначава господина Искрова на досегашния му пост, да му скръцне със зъби тоя път да си самоопредели някоя по-прилична заплатица, та да не му берем срама пред цяла Европа!

А по-нататък - каквото сабя покаже. С банкер номер 1 като Искров като нищо можем да счупим и световния рекорд по инфлация. При това - напук на всевъзможните антиинфлационни капани, които подлага по триумфалния ни маршрут т.нар. валутен борд!