Илюстрирам го веднага:

Някакъв лаик като мен направил извадки от едни и същи вестници, издавани от едни и същи състави на техните редакции в продължение само на няколко дни от момента на слизането на Наполеон в залива Жуан до влизането му в Париж (периода на Стоте дни).

Първите публикации гласели: "Корсиканското чудовище дебаркира в залива Жуан", вторите - "Людоедът напредва към Грас", третите - "Узурпаторът навлезе в Гренобъл", четвъртите - "Бонапарт завзе Лион", петите - "Наполеон се приближава към Фонтенбло", шестите - "Негово Императорско Величество се очаква всеки момент във верния му Париж"...

Стана ли ви ясно?

Конформизмът обаче не е само хамелеонско нагаждане на епидермиса към цвета на клончето, върху което пълзиш с намерение да залепиш с пъргав език някое заблеяло се насекомо. Той е и средство за оцеляване в джунглата на озарилата ни демокрация.

Достатъчно е да разгърнеш страниците на някои, да не кажем повечето, БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ през последните два месеца...