|
Атанас Щерев е роден на 3. 4. 1945 г. в гр. Първомай. По професия е акушер-гинеколог. Той е първият български лекар, който използва метода ин витро. Председател е на комисията по здравеопазване. Заедно с колегата си Валенти Церовски организира отложилото се учредително събрание на НДСВ на 26 януари.
- Доц. Щерев, как ще коментирате дебата по искания от СДС вот на недоверие?
- Това не беше дебат, а монолог. Сините не можаха да кажат за какво искат този вот. Аз се бях подготвил да говорим за лекарствена политика, а Екатерина Михайлова ми говори за кръв и за не знам какво си. Единствената асоциация с кръв в този случай са операциите, но на дебата ставаше въпрос за друго. После ми говори, че сме правили на тъмно лекарствената политика. Как на тъмно? Отворете страницата на здравната комисия в Интернет и ще видите, че на тази тема са посветени две заседания.
Сините не можаха да се организират дори да формулират по някакъв приемлив начин вота на недоверие - мотивите, които са написали са просто смешни. Абсолютно сигурен съм, че този вот няма да мине и те го знаят много добре. Това са просто залъгваници пред хората, че уж се прави нещо. СДС има проблеми в момента и тъй като не може да изкара тях наяве, предприема тези действия, търсейки някакъв имидж за пред собствената си организация.
- Остана впечатлението, че този дебат премина на махленско ниво. Защо се получи така?
- Така беше поставен вотът. Аз очаквах професионален дебат с лекарите от СДС и демократичната левица - например кога и как да въведем определени принципи за лицензиране на лекарствени средства, разделянето на дистрибуцията от търговците на едро... Тук това нещо не стана, просто имаше партийни истории, които не са интересни.
- Стабилно ли е, според вас, правителството?
- Абсолютно. Много хора, включително в медиите, направиха изводите от определи критики към различни министерства и правителството като цяло, че мнозинството е нестабилно. Аз бих казал обратното - критиките към нашата собствена дейност и към министрите ще се засилят, но парламентарното мнозинство ще бъде все по-стабилно.
- Но вие лично на 26 януари заявихте, че трябва да си отидат 3-ма министри и 4-ма зам.-министри, а на следващия ден обяснихте и кои ведомства визирате. Какъв обрат настъпи, та за няколко дни променихте коренно позицията си?
- Промени се това, че след проведения разговор между депутатите и министрите, ние в групата се обединихме около следните параметри - че определени неща трябва да се променят и че хората в България трябва да почувстват, макар и със съвсем малко, че подобрението настъпва. Ето в понеделник избиратели в Казанлък ми казаха: "Ние не искаме кой знае колко много, искаме само да видим, че в живота на отделния човек се променя нещо мъничко, но към по-добро".
----------------------------------
Ако организираме работата си така, че хората да видят ей това малко нещо към по-добро, значи сме успели. Ако не го видят, тогава ще очаквате оставки не само от 4 министри, а и от повече.
------------------------------
Но аз съм абсолютно сигурен, че нашата парламентарна група ще съумее, заедно с Министерския съвет и нашия лидер, да организираме енергията и възможностите си и ще донесем точно това подобряване. Не мога да кажа, че ще донесем чудеса, но сме в състояние да променим живота на хората към малко по-добро.
Какво се промени? Ами след като има някаква възможност за разбирателство, за консенсус и позитивни неща в определена посока, това е по-добре от разправии, взаимни обвинения и смяна на министри. Аз поне така мисля. Нещо лошо ли е станало? Станало е по-добро! Значи се разбрахме, но не върху непринципна, а върху принципна основа - че в момента в парламентарната група не искаме каквито и да е оставки и промени, но искаме да се промени взаимодействието и да работим по-добре. Нали това искат всички хора в България?
- Значи този разговор ви беше достатъчен, за се откажете от исканията за оставки? В такъв случай чисто емоционално ли беше изказването ви на 26 януари, или го бяхте обмислили?
- Вие няколко пъти ме връщате назад и аз няколко пъти ви отговарям едно и също нещо.
-----------------------
След като ние сме шест месеца на власт и хората стават все по-недоволни от нашата дейност, включително от Министерски съвет и парламентарната ни група, след като в словото на господин премиера се говореше за определени слабости и отдръпване на доверието на избирателите, какво трябваше да кажа? Какво друго да кажа, освен това, което казах? Но не бях само аз и не бях първи. Първо беше речта на премиера, след това беше казаното от мен, а после и това, което казаха и други мои колеги.
-------------------------------
Вследствие на всичко това се състоя разговор с министрите, който доведе до определено подобряване на взаимодействието. Ето, в момента се връщам от министерството на финансите, където заедно обсъдихме определен проблем. Това преди не се случваше, значи има полза, постъпили сме добре. От друга страна, единствено този, който не е достатъчно далновиден и само прибързва, продължава да действа по един и същи начин. Политиката е възможност на взаимния и принципния компромис и когато с компромиса се постига по-добро, значи си заслужава. Не може само заради това, че някога е казано определено нещо, оттам нататък да се говори, че е безпринципност, ако се промени позицията.
- Питам ви, защото ваши колеги казаха, че сте сменил мнението си след разговор с началниците. Има ли такова нещо?
- Много пъти съм го казвал и пак повтарям, че в отношенията на нашата парламентарна група с господин премиера и министрите има много по-голяма демокрация, отколкото хората предполагат. Ние нямаме медийна политика и медийно присъствие и затова именно тази демокрация не може да излезе наяве. Никога досега не ми се е случвало някой от ръководството на групата или премиерът да ми налагат някакво изказване. Това нещо не е ставало. Просто мисля, че един разумен човек трябва да разбере и да се съобрази с общото становище в групата и да действа, за да се свърши нещо. Представете си, че има две възможности - една е, че аз поддържам това, което съм казал. Значи заявявам:" Аз казах, че четирима министри трябва да си отидат, настоявам на това и не отстъпвам". Другата възможност е, че след проведения разговор се вижда, че може да се промени взаимодействието между депутатите и министрите. Кое от двете неща е по-добро? Отговорът е ясен и аз мисля, че съм действал правилно.
- Ако принципната ви договорка с министрите се окаже временно явление, какво следва?
- Аз пред в. "Старозагорски новини" и пред парламентарната група заявих нещо, което сега ще заявя и пред вас - нашият работодател са над 50% от избирателите в България, ние сме властовия център в страната и имаме уникалната ситуация, че г-н премиерът не е част от групата, но всички бяхме избрани с неговото име. Морално е да помним това нещо.
--------------------------------
Така, че групата и министър-председателят се явяваме властовия център в държавата, ние сме работодателят на министрите и министрите ще се съобразяват с нашето мнение. Именно помнейки всичко това, трябва да знаем, че докато сме в парламента, ние изпълняваме желанието на хората, които са ни избрали. Когато преценим, че определена част от министрите не могат да свършат работата, естествено е да си отидат и да дойдат други.
------------------------------------
Никаква драма няма в това, драмата ще дойде, ако не обръщаме внимание на това, което искат хората, не следим проблемите им и социологическите проучвания. Непрекъснато трябва като лекари да следим пулса на ръката на болния. Например, когато бях в Гурково, се откроиха толкова проблеми, които са от компетентността на министерствата на земеделието и на регионалното развитие и благоустройство. Аз с тези проблеми ще ида при министъра на земеделието и ако не получа съдействие от неговите чиновници, естествено, че ще атакувам и това ведомство. Виждате ли колко са прости нещата?
- Защо във вашата група непрекъснато има скандали?
- В медиите много често има лоши определения, говори се непрекъснато, че депутатите, министрите са лоши хора, че докторите са корумпирани.
- Не сте прав, медиите просто отразяват това, което се случва.
- Така не може да се говори, защото ние живеем в тази държава и нашите депутати са толкова добри, колкото са добри и докторите, и учителите, и журналистите и т.н. Има добри журналисти, има и лоши журналисти. Има добри депутати, има лоши депутати. Ако говорим срещу народните представители и парламента въобще, ние говорим против институциите в нашата държава. Ние можем да говорим срещу лошите лекари, но не срещу лекарите изобщо, защото те ни лекуват и няма да си внесем други от Швеция. Това са лекарите.
----------------------------
Това са депутатите, които ще са и в следващия парламент - ще бъдат същите, ето такива, с всичките им слабости и качества. В българските парламенти винаги е имало и герои, и мерзавци, проследете над 100-годишната ни история на ще се убедите в това.
-------------------------------
Но не трябва да се хули една институция. Всяка парламентарна група има проблеми.
- А във вашата група има ли герои и мерзавци?
- Аз казах, във всеки парламент има такива хора, такъв е животът. Когато говорим за проблеми в нашата група, става въпрос за различни разисквания, а не за скандали. Скандали има, ако двама души се хванат за гърлото и почнат да се ръгат с ножове.
- Е как да няма скандали - то не бяха подписки и контраподписки "срещу и "за" Панайотов, разправии в медиите...
- Ами това е естествено, такъв е парламентарният живот.
- Според вас на 6 април ще има ли преучредяване на НДСВ?
- Не мога да ви кажа.
- Почувствахте ли се обиден, че не ви предупредиха за отлагането на учредителното събрание на 6 януари, защото похабихте много сили и енергия по организацията?
- Не. На мен ми беше поставена задача, заедно с г-н Церовски да организираме технически пращането на покани, събранието и т. н. В този смисъл мисля, че си свърших добре работата и съм доволен. Що се отнася до тезата трябва ли да има учредяване на НДСВ на 26 януари или по-късно, това е въпрос на политическо решение, той не е свързан с моето име или моята дейност и аз не мога да бъда огорчен.
- Оказа се, че хвърлихте толкова усилия на вятъра.
- Аз хвърлям много усилия и тук в парламента, но не виждам резултат. Полагането на усилия е част от стремежа да има резултат от нещо. Нашият народ казва: "Залудо работи, залудо не стой", така че... Смятам, че все пак тогава се взе правилно политическо решение. Това, което се случи, в много по-малка степен хвърля искрата на разцеплението, отколкото факта, че може би част от депутатите щяха да останат обидени от превръщането ни в партия. Вместо разцепване, този акт на премиера консолидира групата. От това по-хубаво, никой от нас не иска.
|