Както е известно, на Запад медиите са напълно свободни. Техните собственици дават най-високи заплати на журналистите, които вадят на показ кирливите им ризи, а милиардерското съсловие затрупва с реклами медиите, които изобличават далаверите му. Цялата тая идилия, разбира се, е желязно гарантирана от политическата власт. Един Никола Саркози например редовно насърчава новинарите да го критикуват с думите: "И не забравяйте, че познавам вашите собственици!"

Което си е вярно, вярно си е, въпреки че го казва политик. Добър познат на Саркози е, да речем, Мартен Буйге, притежател на TF1, една от трите най-гледани телевизии във Франция. Същото важи за Арно Лагардер, чийто концерн включва радио "Юроп 1", сп. "Пари мач" и "Журнал дю диманш". Бая близък е държавният глава и със Серж Дасо, сайбия на в. "Фигаро" и негов съпартиец, както и с Бернар Арно, чорбаджия на икономическото издание "Еко". Чорбаджи Арно даже е бил шафер на първата сватба на Саркози. Освен това френският президент често кара велосипед с Франсоа Пино, собственик на "Поан". А след изборите през 2007 г. Венсан Болор, притежател на телевизионната мрежа "Директ 8", услужи на Саркози с яхтата и самолета си за излетите му с Карла Бруни.

От само себе си се разбира, че всички тия "добри познати" са свързани със Саркози не само чрез свободното слово, но и по некои други съображения. Едно от тях е, че освен свободните си медии много от тях имат и фирми, които умрат да изпълняват държавни поръчки. В контекста на което и за президента не е никак трудно да им поиска някои дребни услуги. Без дори да става дума за едрите.

Към тия дребни услуги явно се числи уволнението на любимеца на френската публика Патрик Поавр д'Арвор. В течение на 21 години той водеше главните вечерни новини на ТF1, най-гледаното информационно предаване във Франция. Но какво тук значи някакъв си народен любимец или телевизионна гледаемост (от които уж зависят приходите от рекламите), когато водещият е на мушката на неистовия демократ Саркози? Така че Д'Арвор бе уволнен - за това, че след първото участие на президента в среща на Г-8 го сравни с екзалтирано момченце, на което са позволили да си поиграе с големите батковци.

Сред френската новинарска гилдия се въртят доста приказки за телефонни обаждания в редакции, за "добронамерени съвети" и откровен натиск. Здравата работи и медийната самоцензура. Букварен пример в тая насока е ретуширането на президентските тлъстинки на снимки, публикувани през 2007 г. в сп. "Пари мач" на олигарха Лагардер. В случая тогавашният главен редактор явно се е паникьосал да не го сполети съдбата на неговия предшественик - през 2005 г. Ален Женстар бе изритан за това, че помести на корицата снимка на Сесилия Саркози с любовника й Ришар Атиа.

Жалко само, че тази очарователна идилия се нарушава постоянно от неблагонадеждния френски народ. Въпреки всички усилия на свободната демократурна журналистика рейтингът на избрания поради липсата на по-добър избор Саркози гръмна по-скоропостижно и от останалите й пропагандни балони.