|
| *** |
- Помниш ли лафа за двама българи - присвива хитро очи съседът, - двама кръчмарски революционери, дето единият рекъл на другия: "Я ми кажи кой уби египетския президент Ануар Садат!"?
- Помня - викам, - дето другият отвърнал: "Собствената му охрана".
- Знаеш го значи! - продължава Панайотов, като същевременно ловко разбърква, цепи и раздава картите. - Тогава го знаеш и нататък. "А кой уби индийската министър-председателка Индира Ганди?" - попитал първият. "Нейната охрана" - отвърнал другият.
- Да, бе, и оня изръмжал: "И охрана нямаме като хората!"
- Явно имайки предвид пасивността на гавазите на нашенския диктатор! Точно така! - удря историческата поанта Панайотов.
- И защо ми го каза всичкото това? - проявявам формален интерес.
- Щото не само телохранители нямаме като хората, и пиар-специалисти нямаме като хората, ето защо! - ядосано раздава картите комшията. - Преди няколко години вилняха едни политически скандали, помниш, едни никакви критикарстващи празнодумци вдигаха джангър до небесата, искаха оставки и недоверчиви вотове, за малко да обесят хората, бе!
- Каза "хора", значи не говориш за политици! - подмятам, наблюдавайки го как си хързулва подготвените две аса от долната страна на тестето.
- Бяха ги снимали на яхтата на някакъв крупен далавераджия. Министър и депутат от царедворците на Сакскобургготски. Плацикат се на аванта из Средиземно море и наблюдават "Формула 1". Та било мафиотска история, та било нарушаване на правилата, та било неморално!
- А какво е, според теб? - викам и прибирам последната ръка.
- Ако имахме пиари като хората, щяха безпроблемно да ги оправдаят! - повишава тон Панайотов. - Оня ден чета в пресата аналогичен случай с руски олигарси и политици. Лорд Манделсън, бивш еврокомисар по търговията, и министърът на финансите на кабинета в сянка Джордж Осбърн гостували на яхтата на милиардера Олег Дерипаска. Обвинили ги в сенчести договорки. Най-известната руска пиар-специалистка Юлиана Слащева реагирала моментално: "Добре, срещал се е с политици на яхтата си. И защо е този шум? Навсякъде по света това се прави". Край. Затапила моралистите. Натрила им мутрите.
- Впечатлен съм! - споделям впечатлението си.
- Често се чудим к'во да правим. Като Чернишевски: "Что делать?" пита човекът - обяснява съседът. - К'во что, бе, к'во что? Гледаме к'во делают по света и ако го делают, значи е нормално и много приемливо да се делает, и ние одма го делаем, фасулска работа.
- Значи нашите престъпници изобщо не са престъпници, щото по света също има престъпници, а? - уточнявам ситуацията.
- Естествено! - вика. - Не трябваше да го съдят депутатстващия педофил, знаеш ли по света колко педофили има, и си педофилстват ли, педофилстват. Пернишкия сериен убиец Мамата що го пипат? По света серийни убийци доксан докуз. Много крадели политиците, ми по света политиците какво правят. Ма били некадърни и гьонсурати, ало, светът е наводнен от некадърници и гьонсурати, по-кротко, к'во шумите като дебрите и балканите!
- Стига, бе, мошеник - в разгара на красноречието го шамаросвам по ръката, която пак прихлъзгва към картите му две скрити аса.
Скача от пейката и се оттегля по алеята. Гърбом. Да не отнесе един разярен шут. Оттегля се, мърморейки: "Излъгал съм го бил при раздаването на картите! И к'во толкова дига пара? Навсякъде по света правят това!"
