|
| *** |
Разтворил "Галилеа монитьор" - "Осанна!"
"Филистея еспрессо" - "Осанна!"
"Гонорейски политики" - "Хип-хип, осанна!"
"Петъчна Салатка" - "ОСАНННННА!"
"Брех! - рекъл си Господ, - такова чудо досега не бях виждал! И Салатката пропяла!"
- Я кажи, - обърнал се той към секретарката, която тъкмо му носела кафенце. - Поради что всички тези славословия в моя чест? Да не би пак да са разсипали по погрешка някой вагон с манна?
- Кхм, кхм... - изчервила се секретарката. - Не са, Господи, в твоя чест, чети по-дребните буквички...
- А! - изненадал се неприятно Господ. - Я тогава разкажи в резюме - кого венцехвалят толкова усърдно? Да не би да се е появила конкуренция, без да разбера? Ще хвърчат глави пак, ей...
- Няма конкуренция, Господи - успокоила го секретарката, - откъде? Последното фалшиво полубожество го развенчаха отдавна - още откак се оака в Междуречието. Наследникът му сега набира, обаче са му слаби крачетата, пък и финансово затънал, разправят... Тези отдолу се натягат на новия силен човек, това е! Помниш ли, преди време се беше появило едно мургаво политикономишче, та и на него се подлагаха с все сила. И какво? Духнаха му под опашчицата скоропостижно, та чак цял мандат изкара, самотен и обиден и оноден. Сега, гледам, пак се накокошинил, обаче по-кротко, не е същия. А онези, дето му се подлагаха, сега спят под моста и си издават безплатно вестниче, колкото да се завият...
- Хм - замислил се Господ, - ама много синхронно го дават тоя път. Която и хартия да извадя от купчината - все "Осанна!". Даже и петъчната Салатка подрипва... Едно пасквилче за цяр не може да се намери. То бива народна любов, бива...
- Каква народна любов бе, Господи - засмяла се секретарката, - племето налива бира по кръчмите, подхилва се под мустак, гледа персийски сериали и чака сеир. По-просто е обяснението. Сузана помниш ли я? Да, да, оная същата - с необятната талия и неприлично дебелия глас. Тя сега е силно притеснена да не я дръпнат за фустата поради стари далавери и обръща скоростно палачинката. Не че има някаква реална опасност, де - за всеки случай. Действа чрез сина си, едно тривратие с интересна прическа. Та, тези двамцата сега навиват пружинките и гледат да прилапат каквото може, докато може.
- Е как така! - ядосал се Господ. - Ами свободата на словото... Ами демокрацията... Ами на мен ми е скучно да чета само осанни от сутрин до вечер... А-а-а!, ще взема да им тресна...
- Спокойно, Господи - прекъснала го секретарката. - всичко е ден до пладне. Ще съберат сега клакьорите, писачите, мазачите и лизачите от всички медии, ще изгонят читавите хора и ще си напълнят вестничетата с вкисната боза. След три-четири месеца и на гаргите ще са омръзнали. Пък и новият силен човек не се знае докога ще изкара и най-вероятно всичките вкупом да се развеят яко дим.
- Мдаа... - разрошил си брадата Господ, - май си права. Обаче Салатката ще ми липсва, да знаеш, как само ме приспиваше... Три-четири месеца, викаш... А дотогава какво ще четем?
- Ще си препрочетем Швейк бе, Господи - рекла секретарката и вдигнала купчината осанни от бюрото.
|
| *** |
