Цялата минала година ядохме, пихме и се веселихме. И въпреки това през настоящата финансово-счетоводна такава няма да платим нито сантим данък на републиката. Защото нито са ни плащали, нито ние сме плащали. Ето как:

Взехме си лани в нашето списание за шеф на рекламата едно много печено момче. Какво си бяха говорили с издателя ни на интервюто никой не разбра, но момчето така се развихри, че печатното ни издание започна да прелива от рекламни карета и малки обяви. Та даже ни били давали за пример и по вацовските оперативки.

И идва, значи, време да си получаваме първите заплати за миналата година, а на касата залепена бележка: "Заплатите ще се раздават (sic) в голямата заседателна зала." А там, в залата, за всеки приготвен по един голям бидон с вино и по един по-малък с ракия. Щото договорът за реклама с лозарско-винарския комплекс в Горно Железаре бил сключен на бартер. Нямали пари хората, стагнация на пазара имало, та ако сме искали...

Следващият ни аванс ни го изплатиха в пражка шунка, салам тип "Петрохан" и някои субпродукти. По договора с месокомбината в Карлово. С уговорката, че в края на годината ще си доизравним сметките с луканка. Защото и те нямали пари хората, стагнация на пазара имало, та ако сме искали...

А ние искахме.

И като се отпочна една...

Още през март - договор с "Кухненско обзавеждане" ЕАД. На заплата - на всеки по две кухненски шкафчета - по едно горно и по едно долно. А на зав.-отделите - шкафче с вградена мивка. Следващият месец - договор с изложението "Кожен свят". На всеки по една пола или панталон, на зам.-главните редактори по кожено яке, а на главния - кожено палто за жена му. Бартерен договор с АКБ "Форест" ли беше, "корпорация" ли беше, така и не разбрахме, но всички летувахме на морето в "Албена", а зимувахме на Копитото на Витоша. После - договори със Софийския градски транспорт и с БДЖ-то... те ти ги и безплатните пътувания из столицата и извън нея.

И от малките обяви бяхме на келепир. Всичките се отървахме кой от косопад, кой от лишеи по главата, а девойките на главната ни счетоводителка и от акне.

А с това, което не можехме да изконсумираме, пък си плащахме печата в ИПК "Родина", щото и на тях, завалиите, им се било свило потреблението.

Но най-големият ни удар шефът на рекламата направи, като сключи бартерен договор със Сметната палата. И по тоя начин ни отърва тая година да не плащаме данък "смет".