В областта на политиката не са много жените, които са успели на моята възраст да се реализират в Народното събрание. Все още не се усещам политик, но пък се усещам в свои води, що се отнася до законодателната дейност. Не мога да свикна - и сигурно няма да свикна - с лицемерието в парламента. Това ме убива! Потиска ме и чувството на някакъв колективизъм, който се изисква от нас. Разкъсва ме тази неудовлетвореност! Но си давам сметка, че обществото няма готовност да чуе това, което мислим като личности...
На политика не съм се учила. До деня, в който бях вписана като кандидат-депутат, съм била абсолютно аполитична. Формирала съм мнението си от медиите, от обществените контакти. Натрупала съм някаква енергия, която сега ми помага. Ако изпадна в депресия, излизам и си купувам някаква дреха. Обличам я веднага и това ме зарежда с енергия.
(Пред "Труд")
-------
* Тази рубрика е предназначена за изяви на царски хора, забравили, че патронът им ги учеше да не бъдат роби на думите си, а господари на мълчанието.
