"Гражданското общество" на Джон Кийн е от полезните книги заради отсъствието в нея на рецепти (изд. "ЛИК"). Авторът е професор по политически науки в Университета в Уестминстър и обявен за водещ британски политически мислител. За разлика от нашенските водещи политически мислители той повече мисли и по-малко политиканства.
"Защо това разграничение - между държавата и недържавното измерение на гражданското общество, толкова важно през първата половина на 19 век и след това очевидно изгубило се безследно, отново рязко стана толкова значимо?", подхваща въпросите си Кийн; и така я кара до края. Южноамерикански последователи на Грамши и Школата за гражданско общество на японския марксизъм извадили от нафталина идеята преди 3-4 десетилетия. Колкото и фактът да стои екзотично в ушите примерно на един Евгений Дайнов. Та мислителят оставя повече въпроси у читателя и съмнения - не толкова в идеята за гражданското общество, колкото за употребите й. Като се почне от изворната мисъл, че "свободата се състои в това да се превърне държавата от орган, наложен на обществото, в орган, който му е напълно подчинен" (Кой го беше казал това в кавичките? Маркс, а не Дайнов, представете си); и се стигне до възловите въпроси за национализма, насилието, публичността... "Гражданското общество е склонно да бъде мирно убежище на нецивилизоваността", а то ще рече - на изброените и не само на тях. Въобще и тази велика идея като нищо дегенерира в бойно поле и промивачите на мозъци ни ловят като пилци...