|
| Андрей Пантев |
- Проф. Пантев, величаят ви като умел оратор. Помага ли изкуството на риториката в политиката?
- "Умел" малко не се връзва с моите представи за качества, а величаенето не е любимото ми отглаголно съществително. Може и да ме бива малко в публична словесност, но това в еднаква степен е изискване за всеки истински професор или функционален политически деец.
- Имаше идея датата 23 август да бъде обявена за ден на геноцида. Вие какво мислите по въпроса?
- Напоследък думата "геноцид" е натоварена с многосмислово съдържание. Ние знаем какво разбират под тази дума например индианците. В Библията също има геноцид, който още не е осъден. Миналата година Сам Харис писа в списание "Нюзуик", че половината от владетелите в Стария завет са за Хагския трибунал. Този специфичен термин започва да олеква от честа и неуместна употреба. Не може да има геноцид с цените на парното, както неотдавна чух. Геноцидът предполага планирано и безусловно физическо унищожение на цяла етническа или религиозна общност. При такава политика няма селекция. Много евреи бяха унищожени, въпреки че в началото симпатизираха на Хитлер. След процеса срещу Айхман в Израел осъждането за геноцид изисква индивидуална отговорност. В ретроспекция няма народ, който да не е понесъл страдание, както и няма държава на народ, която да не е причинила страдание на другите. Ако парламентите по света тръгнат да се произнасят по исторически престъпления, не зная до кого и докъде ще се разпространят тези обвинения и присъди.
- Във връзка с пакта "Молотов-Рибентроп" от групата на СДС тръгнаха с инициативи за приравняването на комунизма с фашизма. Редно ли е според вас да се поставя знак за равенство между двете?
- В такъв случай е основателно да заклеймим атлантическите демокрации, които бяха в продължителен боен съюз с една от страните, която след 1945 година допълнително разпространи комунизма по света. А защо когато човечеството бе заплашено от смъртна ненавист, Чърчил, Рузвелт и Де Гол предпочетоха в това съдбоносно стълкновение Москва, а не Берлин? В морално-политически смисъл Мюнхенският сговор не е по-малко отблъскващ от германо-съветския пакт. Без да го оправдаваме, този пакт може да се види и като необходима превантивна мярка независимо за какво. А който отрича, че Хитлер не е непрекъснато тласкан към Изток от западната дипломация, значи не познава или деформира предисторията на последната световна война.
- Да се върнем към българската политическа действителност. Защо според вас БСП загуби изборите така категорично?
- Не може, а и не е здравословно да се побеждава винаги. Понякога в тежката загуба има повече залог за възраждане, отколкото в малката или съмнителна победа. Поне досега онези партийни конфигурации, които на изборите се явяваха като съкрушителна алтернатива на БСП и я побеждаваха, после залязваха много по-бързо и неспасяемо, отколкото самата тя. "Коалиция за България" понесе сама всичките негативи на общото управление и вероятно има сериозни причини за гняв от страна на собствените си съмишленици. Но във вътрешнопартийните разпри в БСП, поне отстрани, виждам много повече личен мотив, отколкото идеен принцип.
- В нашата политика има много лични мотиви. Съзирате ли нещо подобно и в желанието на ваши колеги от ГЕРБ изучаването на религия в училище да стане задължително?
- Намирам това усърдие повече като показна изява на набожност. Какви времена! По-рано бе опасно да казваш, че вярваш. Сега е опасно да казваш обратното. Вярата не се натрапва. Нека родителите сами решат какво да учат техните деца, когато става дума особено за задължителна дисциплина. Е, съвсем друг е въпросът за учебен предмет история на религиите, който внедрява граждански познания и добродетели.
- Защо миналата година се присъединихте към 100-те български интелектуалци, които подписаха открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия?
- Текущата динамика по този въпрос досега показа, че това признаване не е толкова лесна работа. Защото се създава опасен прецедент. Причината за съществуването на държава на Балканите, поне в миналото, винаги е мотивирано с наличието на нация за такава държава. Ако условието остава, питам - какви са косоварите? После, има нещо друго. Нима в собствената ни страна не може да се намери район, в който преобладаващото население да не е българско? Това мотивация ли е за нарушаване на държавна цялост? Този въпрос не засяга само сърбите. Той може да еволюира във верижен процес за целите Балкани, включително и до нас.
- В исторически план за какво можем и най-вече е уместно да претендираме, че е оригинално българско?
- Книжнината през Х век, държавническата ни традиция по същото време, богомилството, Стамболов, Стамболийски. Независимо как идейно са се развили тези постижения в перспектива.
- А кое според вас е най-тежкото ни наследство от една ориенталска принадлежност?
- Раболепието, гарнирано с коварство. Съображението, че да си със силните е винаги оправдано. Цялата ни нова история, особено във военни времена, е наситена с бакалската пресметливост за възнаграден прагматизъм. "Кой нам кравай в ръце, той нам леля" - казваше един бележит българин. Но често се е оказвало така, че онова, което е смятано за прагматично днес, може да се окаже глупашко безумие по-късно. После нямаше нито кравай, нито леля! Затова и загубихме ХХ век след толкова бляскаво начало през 1879 година. Но вижте, пагубната ни взаимна завист си е чисто български патент и допълнителен принос към ориентализма.
- Кои са най-героизираните личности в модерната ни история и с днешна дата?
- Ако под "героизираните" разбирате прекалено изтъквани, то вече започвам да се тревожа за превъзнасянето на Стамболов за сметка на други негови съвременници и следовници. С днешна дата не виждам герои. Трябва ми дистанция. Може би героите са незнайните ни съседи, които в тези времена си остават порядъчни хора. Въпреки бруталния марш на комерсиалната философия и тарикатските похвати, създаващи героите на нашето време.
- Веднъж казахте, че през 1989 година в България е нямало елит. А сега?
- Има добре подготвени бюрократи. Малко ли бяха специализациите, курсовете, проектите, програмите, командировките, насочени към такова обучение? Самият Запад доста се бръкна за тази работа. Мнозина политици вече знаят как да говорят, да се обличат, да участват в препирни, наречени "дискусии", да се държат като светски хора. Често пъти това е бездушна поведенческа техника, която може да буди респект, но не непременно симпатии.
- В едно интервю казвате, че ако нещо въобще може да бъде символ на нашата гордост, за вас това е българският език. Какво е отношението на вашите студенти към езика ни като ценност?
- Не зная какво мислят за това студентите. Но за мен единственото истинското чудо в нашето историческо наследство е именно българският език. В него е последната ни надежда.
- В интервю за нашия вестник вашият колега проф. Иван Маразов сподели, че в средното ни образование има пробойна и студентите идват в университета с твърде слаба подготовка и по история, и по родния си език. Какви са вашите впечатления относно това?
- Но тези пробойни са своеобразен морален и професионален бумеранг, завръщащ се към нас. Ако учениците идват неподготвени в университета (и това наистина е така), тогава кой ги е обучавал там? Наши студенти. Значи отговорността следва да бъде поне споделена от тези, които им дават дипломите.
- Бихте ли дали пример от българската история, когато езикът управлява нацията.
- Това време бе през Балканската война. Тогава нашите войничета вървяха по чукарите на Македония и равнините на Одринско и Добруджа, без да разбират много от държавно съзидание, изкусна дипломация или историческа аргументация. Но те пресичаха хребетите на Рила и Пирин, защото виждаха, че "отсреща" има хора, които говореха техния език. Това бе мотивация за кръвно братство, която струваше повече от бойните маршове и офицерските речи. Не зная дали това, не като боен подвиг, а като отношение може да се възпроизведе някога отново.
Научи се първо да пишеш грамотно, и след това давай квалификация.
.
. А и що за професор трябва да си за да се хванеш да отговаряш на това и то с изрази от менюто на кръчма?