Историята става по-малко героична, когато научим как е станала. Падането на Берлинската стена е един от онези исторически моменти, които възвестиха рухването на комунизма, края на Студената война и обединението не само на Германия, но и на Европа, разделени в продължение на 40 години от съветските танкове.

Преди 20 години ни се е струвало, че това събитие е планирано, очертано и контролирано от държавници, генерали и дипломати. Всъщност падането на стената бе спонтанна и хаотична реакция на събития, които никой - нито ЩАЗИ, нито западните правителства, нито Кремъл - са предвиждали или са знаели как да овладеят.

Бях в Западен Берлин по това време. Спомням си напрежението, слуховете, неудържимото въодушевление, устремът на хората от Източен Берлин. Видях обърканите лица на източногерманските граничари, които изглеждаха нелепо под Бранденбургската врата, докато стотици жители на Западен Берлин танцуваха върху стената. Спомням си учудването, което те предизвикаха в източната част на Германия. Допускам и какво са си мислили на хиляди километри на изток, в Москва.

Кремъл е бил напълно объркан. Той е загубил контрол над събитията, до голяма степен заради отказа на Горбачов да действа твърдо. Шест дни преди падането на стената политбюро се опитва да вземе нещата в свои ръце. Но събитията се развиват светкавично. "Половин милион демонстранти са готови да излязат по улиците на Берлин", обявява шефът на КГБ. "Ще оцелее ли новият източногермански лидер Егон Кренц", пита се Горбачов. И ако Източна Германия падне, как това да се обясни на редовите руски граждани? Как Москва би могла да удържи страната без помощ от Бон?

Реформаторски настроеният външен министър Едуард Шеварднадзе предлага най-добрата идея. Защо ние самите не съборим стената? Шефът на КГБ обаче бързо възразява - ако направим това, какво ще си помислят източногерманците, които сами са я вдигали. Михаил Горбачов вижда и друг проблем - без стената Западна Германия би изкупила Източна Германия, всичко и наведнъж.

Той обаче посочва нов проблем - другите западни лидери не искат германско обединение. Те не могат да обявят това открито, защото обединението бе политика на НАТО. Ето защо те се опитват да маневрират и да накарат Кремъл да блокира тази идея, обяснява Горбачов на колегите си.

Той знае какво говори. Два месеца преди това британската премиерка Маргарет Тачър бе посетила Кремъл със специална мисия - да спре германското обединение. Тя вярва на Михаил Горбачов, вярва на умението му да пази тайните й. Тя го моли да бъдат спрени касетофоните, а стенографите да спрат записките. И тогава започва: "Обединението на Германия не е в интерес на Великобритания и Западна Европа", обявява тя, като съветва Горбачов да забрави какво е чел или чувал от натовските комюникета. "Не желаем обединена Германия", продължава Тачър, според която обединението би довело да промяна на следвоенните граници. "Не искаме това, защото такова развитие ще подкопае стабилността на цялостната международна обстановка и ще застраши нашата сигурност".

За нейно нещастие стенографите не са забравили какво е говорила. Те предоставиха услугите си на историята. Сега вече знаем, че 1989 г. е била болезнена и травматична не само за Изтока, но и за Запада.

Госпожа Тачър и френският президент не са могли да разберат това, което руснаците бяха схванали. Специално пък французите бяха ужасени. Защо Москва не може да направи нещо, за да предотврати германското обединение? Митеран и френският политически елит са обладани от кошмари, твърдят колеги на Горбачов. А Жак Атали дори се зарича да отлети и да заживее на Марс, ако обединението се случи. (Атали тогава е президентски съветник - бел.ред.)

Но Михаил Горбачов бе решен ранената руска мечка да не реагира по познатия начин. Той нямаше намерение да праща войски в защита на стария комунистически динозавър. Той е смятал източногерманския диктатор Ерих Хонекер за "задник". И наивно е вярвал, че ако Русия позволи на протестиращите да отстранят старите диктатори, народите в Източна Европа ще бъдат благодарни.

Наивността му е разбираема. Според съветския дисидент Владимир Буковски, който пръв разкри някои секретни документи на Кремъл, проблемът на съветското ръководство е, че никога не е знаело какво наистина мислят масите. Не е имало свободна преса, ръководителите са вярвали на собствената си пропаганда, а КГБ е докладвал това, което според него Кремъл е искал да чува.

Но когато събитията тръгват в друга посока, отговорът на Русия става хаотичен и объркан, както впрочем и в Европа. Събитията извадиха хората на улицата. А комунистическите партии останаха без отговор, план и власт.

Именно от това Маргарет Тачър се е страхувала най-много. Тя изцяло е за свободата. Но тя също обича реда, предвидимостта и институциите като НАТО, в която Великобритания играе водеща роля. Ялтенското споразумение даде на Русия и Запада сфери на влияние. И то осигури - поне на Запада - 40 години сигурност и възход.

За Изтока обаче споразумението не донесе благоденствие. И Михаил Горбачов се ангажира да промени нещата. Той знаеше, че Москва не може повече да носи на гърба си затъналите в дългове съюзници. Той не е имал време да се занимава с твърдоглавото ръководство на Източна Германия, с бруталността на Чаушеску в Румъния или корумпираната Живковска България.

От направените разкрития за Берлинската стена изскача една дълбоко скрита жилка на хуманност у Михаил Горбачов. Човекът, който е израснал в сталинска Русия, бе решен да сложи край на сталинизма в собствения си двор.



--------

"Таймс" се позовава на документи на Кремъл, изнесени от Русия. След като Горбачов се оттегли от поста си през 1991 г., копия на държавни архиви са били прехвърлени в неговата фондация в Москва. Няколко години по-късно младият писател Павел Строилов, който проучвал документи на фондацията, осъзнал огромното им историческо значение. Той копирал над 1000 стенограми на дискусии в Политбюро на ЦК на КПСС и ги взел със себе си, когато се преместил в Лондон, за да продължи своята изследователска работа. "Таймс" коментира, че Строилов направил копията точно навреме, тъй като всички записи на срещи на Политбюро и разговори с чуждестранни ръководители сега са класифицирани като секретни.