Уважаеми читатели на "Сега"! Днес прелетът няма да ви се яви в традиционния си вид. Така че традиционалистите просто да не четат нататък.

УВАЖАЕМИ ВЕСТНИКАРСКИ ПИСАТЕЛИ!...

С тази заслужена титла се обръщам към всички видове редакционни трудещи се от всички български вестници - благодарение на техния често неблагодарен труд бе създадена тази рубрика.

Вчера, скъпи колеги, навърших определено число години. Ако не бяхте вие, то сигурно щеше да ме опечали. Е, щастлива съм, че ви има! С вас и вашите писания рядко скучая, не съм самотна, не тъгувам, не изпадам в безплодни самосъжаления. И не старея!

Вестникарската страст ме обзе, макар и късничко, но завинаги. Вече бях на години, когато тепърва не се става млад задъхан репортер, тежък политически анализатор или туй, дето някои с благоговение му викат opinion-maker. Пък и нравът ми не е такъв. Мисля, че съм добър редактор, но все пак от мен медийна графиня Монте Кристо не излезе. И се наложи да се преквалифицирам в домоуправител - на Дома за смях и абсурд на последната страница на в. "Сега".

Вие знаете най-добре, че "После"-то е жизненозависимо не само от абсурдите на политиците, а и от несъзнателния хумор, който понякога озонира вашите трудови и творчески усилия, скъпи колеги от "Демокрация", "Дневник", "Дума", "Земя", "Медиапул", "Новинар", "Република", "168 часа", "Стандарт". Затова на своя рожден ден пожелавам на всички ви все по-високи тиражи и заплати, изключителни журналистически разкрития и - дано, дано, дано! - добри новини за вашите читатели.

Нарочно не изброих в азбучното подреждане по-горе "24 часа", "Капитал", "Монитор" и "Труд". На тях дължа отделна благодарност и задочни целувки за приятелските редове, които отделиха за моята годишнина и я превърнаха в празник.

Да пребъде свободният печат!