Някой, криво извил усмивчица, беше подхвърлил, че Башева е "бивша поетеса".
Може би усмивчицата и нейната кривота идваха от факта, че подхвърлячът беше настоящ графоман, графоман завинаги, както се казва. И дълбоко в себе си с тъга се догаждаше за тая съдбовна непоправимост.
Няма бивши поети, както няма бивши шедьоври.
Миряна Башева спря да пише стихотворения. Френският треньор на националния отбор по футбол - Еме Жаке, се отказа от поста си малко след като направи Франция световен шампион по футбол.
Миряна Башева спря да пише, но като шампион.
За разлика от нея мнозина печални трудолюбци (да са живи и здрави, ала също така - уви) не спират маратона на унилото версификаторство.
Но Големият читател не е овца; всякакъв словесен овес той не потребява. Големият читател също е дарен с шампионски усет, затова понякога вежливо попрочете това, попипне онова, а наизуст помни различното, незализаното, вулканичното:
..................
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз съм все пак жена.
Аз все още ви обичам.
Взехте ли диазепам?
Въпросът е реторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша -
не с кръв. С по-прост състав.
С водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав.
.....................
Миряна Башева - градска, хулиганстваща и ранима, е осъдена на неизбежно присъствие в поезията ни. Песните по нейни стихотворения остават в главите като незаглъхващо ехо на истинската, космическа нежност, за която земята е твърде неприветливо място, но без която все пак бихме почнали да се гризем като абсолютно безнадежден случай. И понеже често говорим с нейни думи, без дори да си даваме сметка, нека продължим:
- Не тъгувай, моя обич, първа и последна - компетентните поколения се напъват да ни научат - ако до всяко добро същество застане поне още едно...
Миряна Башева застана на стража край словесността като богиня-воин, макар че смени арсенала. Тежката артилерия на публицистиката й разби не един дебелокож бункер на гьонсуратлъка от страниците на вестник "Сега".
Затова почитателите на поезията й са в правото да кажат:
Шампионското сърце на Миряна е нейният истински медал.
Прочее убедете се още веднъж сами - доказателствата са вътре в стихосбирката "Нека да е лято".
ДА СИ ЖИВА И ЗДРАВА, БАШЕВА! ОБИЧАМЕ ТЕ! СЕГА
|
|