Ханссоннен се оттласна леко от бюрото, откръстоса крака, после ги кръстоса обратно и пак се придърпа напред. Въпреки цвета му на спанак с ориз, той обичаше това бюро, понеже отдолу бе чисто. На предишното някой беше залепил дъвка и тя убедено раздираше панталона му точно над колената.

В началото се радваше на тази работа, най-вече на факта, че работеше в пълна секретност. Никой извън службата не го познаваше и така трябваше да бъде, защото той управляваше човечеството. Беше нещо като стругар, който придаваше на материала подходящата форма. И като стругар не се интересуваше от съдбата на стружките. А при него зад всяка стружка висяха по милион човешки съдби и именно той поддържаше социалното разнообразие на човечеството.

Някой почука на вратата, изчака три валсови такта и влезе. Ханссоннен вдигна поглед към подчинения си, а след това повдигна и веждите си.

- Г-н Ханссоннен, какво ще правим с гитанианците?

Ханссоннен свали лявата вежда:

- Гитанианците най-добре да ги заселим всичките в България. Там средата е най-благоприятна за тяхното развитие.

- Да, разбира се. Вече действаме по този въпрос.

- Трябва да стигнем до минималната критична маса, за да може гитанианците да се запазят като етнос. Вероятно някои ще се опитат да избягат в други страни - връщайте ги незабавно в България.

- Да, г-н Ханссоннен. А местното население? Те се оплакват все повече от повишеното криминализиране на средата.

- Местното население ще си трае. Трябва на всяка цена да подпомагаме естественото поведение на гитанианците, ако искаме да ги запазим такива, каквито са. Ако някой се опита да ни се пречка, знаеш какво да правиш, нали?

- Да, няма да е за първи път.

- А сега за местното население, какво е положението при тях?

- Движим се в предначертаните допустими граници. Активирахме контингента си от съседните държави. От едната им изсмукват историята парче по парче - никаква по-съществена реакция. От другата страна продължаваме да контролираме изборите, но има леки затруднения - тайният ни агент е разконспириран.

- Кой агент, Фалкон ли?

- Да. Наложи се другият ни таен агент да го изобличи, за да запази собственото си прикритие.

- А храната?

- И с храната нищо не стана. Сринахме им собственото производство, подменихме цялата продукция със синтетика, измъкнахме им патента върху шопската салата и кашкавала. Само с шкембе чор...

Ханссоннен прекъсна подчинения си. Трябваше му малко тишина, за да се възхити отново на тайния си план. Официалната му работа бе да запазва социалното разнообразие на хората, но той имаше и по-висока амбиция - да запази хората като биологичен вид. Климатичните и екологичните аномалии ставаха все по-чести. Много скоро Земята щеше да стане негодна за живеене и милиарди щяха да измрат. Но той успя да създаде нов вид хора-нечовеци, които щяха да са биологически и психически настроени да се чувстват в постапокалиптичния свят напълно нормално и естествено.

Ханссоннен се облегна назад, включи креслото в режим на масаж и каза на себе си:

- Мисля, че сме готови. Свършихме идеална работа. Те са бъдещето на човечеството и нищо не може да ги пречупи. Каквото и да им се случи, за тях ще е напълно нормално.

Дочул само последните думи, подчиненият допълни:

- Да, дори и два еднакви тиража да...

Ханссоннен повдигна свалената лява вежда и се усмихна.