"Работя по трудов договор в транспортна фирма. Досега ползвах полагаемия ми се платен годишен отпуск до неговото изчерпване. Поради причини от личен характер не мога да се върна на работа и ми се налага да изляза в неплатен отпуск. Въпросът ми е: трябва ли разрешение от работодателя за ползване на неплатен отпуск, има ли ограничение в неговия размер и на колко пъти мога да го ползвам?"

Пита В. Карасимчев от София



В чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано правото на неплатен отпуск на работниците и служителите. Според посочената разпоредба работник или служител може да поиска работодателят да му разреши неплатен отпуск. Молбата, с която се иска неплатен отпуск, може да бъде уважена независимо от това дали работникът е използвал или не платения си годишен отпуск. Продължителността на трудовия стаж на работника или служителя също е без значение за правото на неплатен отпуск - то остава като добра воля на работодателя към работника.

Текстът на чл. 160, ал. 2 КТ предвижда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година да се признава за трудов стаж. За повече от 30 работни дни трудов стаж се признава само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Например, ако неплатеният отпуск е разрешен от работодателя през декември на предходната 2001 г. и продължи през новата 2002 г., то за всяка една от годините се полагат по 30 работни дни трудов стаж от неплатен отпуск.

Никъде в КТ няма ограничение неплатеният отпуск да се ползва на части или изцяло до пълния размер му размер, за който е разрешен. Работодателят по негова преценка може да разреши по 2-3 дни или по 20-30 дни, както и да откаже да пусне работника в неплатен отпуск. Причините за отказа на работодателя могат да бъдат продиктувани от производствена необходимост, намален обем на работата в предприятието и др.

Важно е да се отбележи, че времето на неплатения отпуск, което не се зачита за трудов стаж, не се признава и за осигурителен стаж за пенсия.