|
| *** |
Тази бедствена ситуация, разбира се, си имала своето логично обяснимо предисловие.
По високите етажи на властта в това царство, сиреч господарство (респективно - лесничейство) започнали големи търкания, а още първобитният човек е забелязал, че като се търкат едно о друго две дървета, се получава огън за чудо и приказ. Пък какво да кажем, когато дърветата са повече?! А по високите етажи на всяка власт (без значение дали е първа, втора, трета или четвърта) дървета да търсиш - дето се вика, там е пълно с топдървета.
Та в резултат на създалата се бедствена ситуация на тоя му пламнала главата, на оня му пламнала главата и по високите етажи на властта лумнал страхотен пожар, дето не е за описване, камо ли за гасене.
Невъобразим пушек се вдигал и се стелел околовръст, какъвто бълвал навремето заводът в Кремиковци, преди да го джиросат за $1. Но и на властта й прилягало едно такова сравнение, щото не се различавало кой знае колко от споменатия завод - демек: пушек много, полза никаква.
Понеже обаче това било пожар не къде да е, огнеборците пристигнали начаса - хем да спасяват положението, хем на ги покажат на живо (е, ако не стане някой сакатлък) по всичките телевизии.
Хукнали самоотвержено огнеборците нагоре по стълбата, която всъщност води надолу, търчали като за световно и хич не им било леко, ама при наличието на размотащите се след тях маркучи, дълги като предизборни обещания, просто нямало как да използват асансьорите, с които къде-къде по-бързо се стига до високите етажи на властта.
По няколко стъпала наведнъж преодолявали тия добре тренирани бат'бойковци и когато стигнали до огнището на пожара, сиреч на най-високия етаж, изплезили езици, ама не за подигравка, а от зор. И езиците им били трижди по-червени от огнените такива.
Там обаче, както става не само в приказките и в новинарските емисии, ги очаквало това, което самите те най-малко очаквали.
Баш в сюблимния момент се оказало, че вода в наличност няма - маркучите им клюмнали от потрес при тая голяма излагация, щото нищо не пуснали, капчица дори. И излизащите от всяко шибано положение всеотдайни бат'бойковци констатирали, че водните резервоари на пожарните им коли са празни като държавната хазна след падането на поредното правителство.
Да, такава била жестоката истина, дето хич не ставала за показване на живо по телевизиите: пред смаяните погледи на огнеборците, пред затварящото си очите гражданско общество и под лупите на евронаблюдателите изгорели всички етажи на властта.
Ще кажете: много смешно!
В това обаче нямало нищо смешно - изобщо нямало какъвто и да е хумор.
Защото както казвали малцината умни (третирани като местни идиоти) в това царство, сиреч господарство (респективно - лесничейство), което впоследствие република: "И чувството за хумор е като водата - по високите етажи не достига!"
Впрочем: станалото - станало. Да се чудиш национален траур ли да обявиш или национален празник?! Макар че на народа му е все тая - и в двата случая ще си пее "Запали ме, изгори ме, направи ме пепел!"...
