|
| *** |
А тя, със самочувствие на годна да вдъхновява сътворяването на бестселъри, още не можеше да прости на главния диспечер на Парнас за назначението си. При това този посредствен екземпляр, комуто бе отредена да служи, имаше навика така да смесва жанровете, че можеш да станеш разногледа. Ако вчера бе есеист, днес е епиграмист, а утре навярно ще го избие на новелизъм.
Щом на бял свят се появиха първите му публикации, музата си помисли, че командировката й може пък да не е кадрова грешка. При последвалото безплодие на подшефния обаче, тя отново се отчая. Старателните й опити не даваха нужния ефект. Кошчето до бюрото се пълнеше с фасове. Така цикълът на вдъхновението биваше нокаутиран с безпощадния юмрук на творческата немощ.
По някое време облаците над главата на графомана се разсеяха и проблесна светилото на преводачеството. Порасна самочувствието и на музата: "Ето тук може да му излезе късметът на моя" - помисли си тя. Нелошо преведените две книги понесоха на крилете на сполуката нашия герой. Творец и муза затананикаха в един глас хита на Кеца "Със сто километра в час". Но не за дълго. Защото бензинът свърши, а опитите на старателната муза да долее гориво в закъсалото возило бяха безрезултатни.
Характерното за всеки, а още повече за стария графоман е, че инатът му няма нищо общо с нерешителното Буриданово магаре. Той не признава съществуването на онази - творческата с косата. Затуй, вече взел на въоръжение лаптопа и принтера, продължава да се катери по зъбера на писателството, вяло насърчаван от пратеничката на елинската планина.
Резултат от неспирните му литературни напъни е и това, което прочетохте.