Дойде време, братя, преносният смисъл да стане ачик пряк. Това го твърдим най-отговорно, подкрепяме с доказателства от пресата. Досега ядяхме дървото някак символично. Примерно според банкерите, цитирани в "Труд", парите в бурканите свършили. И в банките също. И като няма пари, гризкаме метафорично дървен материал.

Но сега вече за истинско дърво говорим! В същия вестник пише. Една жена в Смолян си купила вафла от автомат пред болницата. Отворила и що да види - вместо вафла, парче дъска.

Колкото до метафорите - пак голямо дърво ядохме на мача с Кипър - вестниците още пишат. Според треньора Мъри Стоилов в "Телеграф" успешно приближаваме Малта и Лихтенщайн по футболна тежест. Бербатов и Стилиян Петров замисляли да се откажат от националния, пише пък "Монитор" - не им се ядяло дървото постоянно.

То като че ли някому от нас му се яде - не. Ама тъй се получава. И в международното светско положение сме така. Ето, да речем - принц Кирил. Хем принц, хем с България какво - нищо общо почти, а и той, заваллията, ще яде дъската. Парясват го май - жена му Росарио се залюбила с Хю Грант, пишат "Монитор" и "24 часа".

Навсякъде българската връзка изплува някак некрасиво. Едно наше момче, Георги... Че е гей и емигрант - това как да е, всекиму може да се случи. Но защо нашумя това момче не покрай нещо стойностно, да речем изкуство да сътвори или удавник да спаси? Ами нашумя покрай кончината на гея от Бойзоун Гейтли? "Новинар" пише за Джорджо, че май не е замесен, но как да не е - милувал се човекът с единия гей в "съпружеската" спалня, а в това време на метри от тях изоставеният Гейтли берял душа... Некрасиво, да.

Да не говорим, че много некрасиво изплува в същия вестник и името на капитана на "Илинден" - кметът на Охрид искал да го награждва, загдето спасявал нашите... По това личи, че са наши момчета и двамата - единият издави хората, а другият удави всяко приличие.