|
| *** |
Та си живеем значи като в приказката за триглавата ламя. Някои я наричат триглавата хала, понеже напълно съответствала на хала ни (абе нас заръфа ли ни нещо, няма да е само с една уста).
Та я храним тая триглава ламя, за да я умилостивим. Всяка глава я храним поотделно, защото главите са независими една от друга - нищо, че са с едно тяло - и току вкупом вземат, че се изтаковат върху нашите глави. Ние си ги омилостивяваме поотделно, като се съобразяваме със специфичните им менюта.
Егати приказката, ще кажете - че това си е направо екшън!
Ами така си е - не стига, че с в еди-какво си до гуша, а и кръв се лее. Стрелят гранатомени, гърмят тротили, пее Ка-лаш-ни-ков... А ние какво? Ние леем куршуми. Срещу страх. Ама срещу страх от въстание. То и гората вече не можем да хванем. Дотам го докарахме - пъдарят да дава, а царят да не дава! Сигурно него пък го е страх да не му зяносаме нещо дървения материал.
Абе, че е страшно - страшно е. Ама не смеем да посегнем на ламята, пък и право нямаме по конституция. На всичко отгоре сме напълно наясно, че барнем ли й някоя глава, три нови ще изникнат на нейното място. Пък да видим тогава как ще ги изхранваме и умилостивяваме!
Ей тъй си живеем, без да подозираме колко е приказно - демек колко добре си живеем. Абе наистина защо не се радваме на хала си? Мигар не чуваме какви току ги приказва един халахульо по телевизията? Тоя, дето с логорейна сила хули хала, ама едновремешния.
Е, точно тогава според него било много страшно - да се чудиш в пазвата ли да си плюеш или да напълниш гащите. Щото не давали да слушаш любимата си музика.
Което си е верно, тъй беше. Ако не ме лъже паметта ми (а моята не е кошаревски свидетел!), тогава даже хванеха ли някого да безделничи, веднага му намираха работа я във фабрика, я в завод (от тия, дето после ги продадоха по един лев, а гушнаха по не един милион като синдици). А сега какво? Колкото и да търсиш работа, по-скоро ще намериш игла в купа сено; и то за да те прекарат, както си изпосталял, през ухото й.
Така че днес време бол - слушай си музика (най-вече тая на червата си) и глупотевини по телевизиите! Много важно, че в туй време могат да те оберат (ако все още има какво), да те спукат от бой (щото нямаш нищо за обиране), да те изнасилят, да те заколят, да те гръмнат (ей така - за техен кеф и тяхна разтуха). Ти обаче можеш да им теглиш една майна, понеже вече има свобода на словото.
Хм, майната му на словото, само то ни е ексик! Що речи ни държи ламята (със всяка глава поотделно, а трите заедно като античен хор), обаче да е казала нещо умно? Каквито и да ги приказва, накрая току се напъне и пак връз нашите глави.
Овладяна била престъпността. Видяхме от кого, как и за колко. Взеха си процентите и вече изобщо не вярват на статистиката - смъквала им рейтинга. Те обаче си карат на пантарейтинг. И маат гащи по света. А на гащите им пише: "Гордея се, че съм българин!".
Пък ние? Ексик ни е надпис на голия ни задник! Но тайничко се надаме, че както ония маат гащи по света, някой ден няма да се върнат, там ще останат и ние тук ще се куртулисаме. Де такъв късмет обаче - връщат се, мамицата им! То нали престъпникът винаги се връща на местопрестъплението...