Работя в една фирма, в която постоянно и по различни причини ме карат да оставам извънредно. Доколко е разрешен извънредният труд и какви са правилата за него? Колко е максималното времетраене на този труд и какво е заплащането за него?



Марин Г., София



Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Това е записано в графата "Редовно работно време" на Глава "Работно време и почивки" в Кодекса на труда (КТ). Пак там е отбелязано и че нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.

Тази материя винаги е била изключително странно уреждана в българското законодателство. Така в чл.143, ал.1 от КТ е дадено легално определение за това що е извънреден труд. За такъв се приема трудът, който се полага "по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време". Във втората алинея на същия член обаче буквално е записано: "извънредният труд е забранен". Чак после е пояснено, че извънредният труд се допуска по изключение само в точно определени в КТ случаи.

Първият от тези случаи е, ако трудът се полага за извършване на работа във връзка с отбраната на страната. Друга хипотеза го допуска, ако се работи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Извънреден труд се полага и за извършване на неотложни общественонеобходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки, както и за оказване на медицинска помощ. Той е допустим и при необходимост от аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения. Освен това може да се полага и при усилена сезонна работа. Има и още една хипотеза, която отваря широко поле за работодателите - позволява се извънреден труд "за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време".

Това на практика означава, че извънредният труд е разрешен. Той може да бъде полаган по две линии - по разпореждане на работодател или ръководител или с тяхното мълчаливо съгласие.

Има възможност работникът или служителят да откаже такъв труд, когато не са спазени правилата на кодекса, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.

Затова е важно да се знаят правилата за извънредния труд. Добре е да се види по темата и колективният трудов договор. Те могат да дадат достатъчно основания за отказ или поне за ограничаването на полагането на извънреден труд.

Така в чл. 146 на КТ е записано изрично, че "продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа". Ако например работодател кара служител да надхвърли тези часове извънреден труд, той може да откаже да го полага.

Според нормативите продължителността на извънредния труд не може да надвишава и:

- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Тези ограничения не се прилагат, когато става дума за извънреден труд за отбраната, при бедствия или пък за възстановяване на ток, вода, отопление, съобщителни и транспортни връзки.

КТ изрично определя и кога изобщо не се разрешава полагане на извънреден труд - при ненавършили 18 години и бременни. Забрана има и за майки с деца до 6-години или майки, които се грижат за деца с увреждания, както и за трудоустроени. За последните две категории обаче е отворена вратичка за полагане на извънреден труд и той се допуска, ако самите хора дадат писмено съгласие.

По КТ работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Отделно от това този труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.

Има и специални правила за заплащане на извънредния труд. Изрично е предвидено, че се плаща в увеличен размер. Последният трябва да е уговорен от работника и работодателя. Законодателят обаче изрично е предвидил, че той трябва да е не по-малко от:

- 50 на сто - за работа през работните дни;

- 75 на сто - за работа през почивните дни;

- 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

- 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.