3-годишната ефективна присъда срещу полицай бе една от причините колегите му да излязат на национален протест. Става дума за Александър Александров, който бе осъден заради това, че е изтръгнал с насилие показания. Александров бе началник на група за разследване на тежки престъпления в IХ РПУ в София.

По казуса "Александров" премиерът Борисов се произнесе, че полицаят е невинен. МВР също защити служителя си.

Въпреки че присъдата срещу Александров влезе в сила, казусът още не е приключен. За 2 години за едно и също нещо полицаят два пъти е обявяван за невинен и два пъти за виновен.

Преди няколко месеца Софийската градска прокуратура е подала във Върховния касационен съд искане за възобновяване на делото. Според нея свидетелските показания, върху които стъпва осъдителната присъда, са опорочени, защото са дадени под натиск и неверни. Срещу Велко Колев, по чиято жалба започва разследването срещу Александров, и основния свидетел на обвинението Евгени Вутов през юли е образувано дело за набеждаване, за което могат да получат от 1 до 10 г. затвор. ВКС ще разгледа искането за възобновяването в началото на ноември. Ако го уважи, процесът отново ще се върне на първа инстанция.

Делото е сложно, водено е при много силен обществен и политически натиск, а в крайна сметка доказателствата се изчерпват само с показанията на едната страна срещу показанията на другата.

По време на разпит на 17 юли 2009 г. Вутов заявява, че показанията му пред военната прокуратура и пред Софийския военен съд са били дадени под натиск от тогавашния му началник Даниел Капсъзов. Вутов вече не е сигурен, както през 2007 г., че е чувал виковете и стоновете на Велко Колев от кабинета на Александров, а може би някой друг е крещял в коридора на РПУ-то. Не е категоричен и че Колев е излязъл със следи от насилие или просто е имал вид на изнервен човек. Признава още, че шефът му Капсъзов е викал и други негови колеги, за да ги инструктира какво да говорят.

По разследването срещу Колев и Вутов за даване на лъжливи показания работи Софийската районна прокуратура. От там обясниха, че все още няма повдигнати обвинения.

Колев е на 27 години, не успява да завърши строителния техникум в Ямбол и се мести в София, за да си търси работа. И започва като машинист на фадрома в бетоновия възел. Колев е осъждан условно за кражба в родния си град. Съдебното минало на основния свидетел - 58-годишния Вутов, е доста по-богато. Той е осъждан 11 пъти за кражби и шофиране в пияно състояние. Шефът им Капсъзов също не е случаен - той е бивш служител в отряда за борба с масовите безредици на МВР, осъден на първа инстанция през април на 3000 лв. заедно с още петима души заради срутения строеж на столичния бул. "България", където през 2004 г. загина 22-годишен младеж.



Как се стигна до 3-годишната присъда на Александров



Обвинителният акт разказва как в малките часове на 13 юни 2007 г. бил получен сигнал за труп на мъж на бул. "Европа". Трупът е на клошаря Георги Петров. Полицаите провели оперативно-издирвателни мероприятия и по обяд на същия ден Велко Колев вече бил в РПУ-то, доведен от бетоновия възел на Капсъзов в "Обеля", където работел. Информацията на полицаите била, че Колев е важен свидетел, вероятно очевидец на убийството. Не бил заподозрян за престъплението. Докато мъжът си пишел обясненията, в стаята влязъл Александров с думите: "Докога ще ни разиграваш, цяла вечер ли ще стоим тук заради теб!". После си свалил часовника, сложил си боксова ръкавица и започнал да нанася удари по главата и ребрата на Колев. Крещял му да признае. След това Александров се върнал в стаята с червена тръба, дълга около метър и дебела 10-15 см. Накарал Колев да сложи ръцете си под краката, сложил му белезници и отново започнал да го налага с боксовата ръкавица. В това време пред стаята чакал за разпит Вутов, който чул викове и познал гласа на Колев.

Накрая полицаите показали на Колев обяснения от друг работник на бетоновия възел - Тихомир Тодоров, че управителят "Даниел Капсъзов е платил 1000 лв. на неизвестни лица да убият циганите", които се мотаели около възела. В поредното си обяснение Колев вече написва каквото му било продиктувано срещу Капсъзов. Попълнил и бланките, че не желае медицински преглед, среща с адвокат, нито някой да бъде информиран за задържането му.

Два дни по-късно си вади медицинско, че има хематоми и мозъчно сътресение. Подава и жалба във военната прокуратура срещу Александър Александров.

Процесът срещу Александров тръгва на 9 април 2008 г. Гледа го военният съдия полк. Ванко Ангелов. Колев е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. Депозира иск за 10 000 лв. неимуществени вреди. Пред съда свидетелят Вутов казва:



"Писъците бяха силни, като на заклано прасе. Ехтеше целият салон



Не съм виждал с очите си да го бият, но съдя по външния му вид". От друга страна колегите на Александров свидетелстват, че не са го виждали да удря Колев. В обясненията си пред съда обвиняемият полицай заявява, че няма представа защо Велко Колев го обвинява в побой. В последната си дума Александров моли за справедливост. Прокурорът пледира за наказание около средното, тоест 6-7 години.

На 24 юни 2008 г. Софийският военен съд се произнася: невинен и по двете обвинения. Велко Колев не е притискан, а сам е написал сведение, в което уличава работодателя си Капсъзов, че е поръчител на убийството. Доброто здравословно състояние на свидетеля на два пъти е констатирано в МВР болница. Военноапелативните съдии полк. Петър Петков, полк. Христо Странджански и полк. Петьо Петков потвърждават присъдата на 24 октомври 2008 г.

Делото стига до Върховния касационен съд. Трима върховни съдии - Гроздан Илиев, Елена Авдева и Биляна Чочева, приемат, че апелативният съд е нарушил НПК и вътрешното му убеждение не е формирано от истината.

Първата инстанция констатира, че има противоречиви показания - на колегите на Колев и на колегите на Александров и двама лекари от МВР болница. Военният съд отделя точно четири изречения на основния въпрос - защо приема показанията на полицаите и отхвърля другите. "Дефицитът на съображения за достоверността на противоречивите доказателствени материали е преминал от мотивите на първата инстанция във въззивното решение, без да бъде компенсиран от самостоятелна аналитична дейност", пишат върховните съдии. Те подчертават, че "задържаните лица принципно са в уязвимо положение и властите носят отговорност за всяко увреждане, претърпяно по време на задържане". В крайна сметка ВКС връща делото за ново разглеждане от нов състав на Военно-апелативния съд. На 1 април 2009 г. полк. Владимир Димитров, полк. Димитър Фикиин и полк. Румен Петков





признават Александров за виновен и го осъждат на 3 години



за това, че е принудил Колев да подпише неверни показания, и да му плати 2000 лв. вреди.

Магистратите приемат, че долната инстанция е направила едностранчив, непълен и незадълбочен анализ на доказателствата и така е стигнала до погрешни фактически и правни изводи.

Като отегчаващите обстоятелства съдът приема проявената упоритост при осъществяване на деянията и завишената им обществена опасност "предвид зачестилите случаи на полицейско насилие спрямо граждани в страната". "С подобни действия на полицейско насилие и изтръгнати по този начин неверни показания, които впоследствие биват опровергани при съдебното разглеждане на делото, се насажда погрешно в общественото мнение убеждението, че полицията задържа престъпниците, а съдът ги пуска", пише още в решението.

Военно-апелативният съд приема, че Колев е бит от Александров, както сочи прокуратурата, за да изтръгне показания срещу Капсъзов. Колев повторил показанията си и пред съдия от СГС по образуваното досъдебно производство за убийството, защото "бил изплашен от действията на Александров през изминалата вечер, който даже го заплашил и със сексуално посегателство". На 15 юни 2007 г. - 2 дни след разпита в IХ РПУ, лекар от съдебна медицина освидетелства Колев и установява две кръвонасядания по тялото му. Неврохирург от "Пирогов" установява контузия с хематом в тилната област на главата, контузия на гръдния кош и мозъчно сътресение. Анализирайки доказателствата, съдиите са категорични, че вината на Александров е доказана. Те смятат, че твърденията на полицая, че е упражнявал насилие върху Колев, са несъстоятелни. Нито подсъдимият полицай, нито колегата му, с когото са работили по случая, могат да дадат логично обяснение според съдиите, кое е наложило Колев да дава повече от едно обяснение по случилото се в бетоновъзела.

Съдиите пишат, че показанията на колегите на полицая трябва да се преценяват "много внимателно", тъй като били ръководени от криворазбрано чувство за колегиалност и професионална лоялност. Освен това някои от тях са ходили да издирват свидетели извън управлението, а други са влизали по различно време в стаята по време на разпита на Колев и пак са излизали. Затова твърденията им, че не са чули викове и не са видели никой да нанася побой на пострадалия, съвсем не означават, че такъв не е имало.

Военно-апелативният съд приема, че причините за престъплението са ниско правно съзнание, незачитане на телесната неприкосновеност на личността, липсата на самодисциплина и служебен контрол. Като мотив сочат желанието на Александров да улесни работата си по неправомерен начин, стремежа към превъзходство по престъпен начин и демонстрация на самочувствие и недосегаемост. Този път ВКС се съгласява. На 10 юли т.г. върховните съдии Иван Недев, Евелина Стоянова и Ивета Анадолска потвърждават ефективната присъда.

Делото за убийството на клошаря край бетоновъзела, което всъщност е причината за всичко, случило се през следващите 2 години, е спряно още в края на 2007 г., защото както често става, 8-месечното разследване не е стигнало до извършителя.