|
1. Каква е скритата символика в снимката Ви, съпровождаща предизвещаването на настоящия диалог?
2. Смятате ли някои от творбите си за девалвирали?
3. Чувствате ли се комфортно в "златната възраст"?
4. Каква музика слушате?
Предварително Ви благодаря за отговорите.
С уважение: Грациан Колев, Канада
- Драго ми е да получа първите въпроси от вас - един от най-хиперактивните участници във форума на любимия "Сега". А и с вашия братовчед Любо Дековски някога сме работили заедно, така че ви чувствам като свой канадски племенник. И така:
1. Символиката е аб-со-лют-но открита. Някога Георги Данаилов ме дразнеше, че всичката ми поезия се състояла в "епатиране на червената буржоазия". Считайте тази творба на класика Иво Хаджимишев за аналогично явление. Ммм, обичам да потрисам буржоата!!! Специално за сините и жълтите бях подготвила и друг мизансцен: аз с автентична будьоновка на фона на календар-плакат, съдържащ 17 внушителни лика на Сталин. Но малкият негодник фотографът не се сети да ме поретушира малко на компютъра, та излязох къде по-сипаничава от Висарионович...
2. От много години не се препрочитам. Да не би от страниците да ме шамароса това, за което питате. Но тъй като винаги съм си била най-строгият и справедлив съдник, отдавна съм наясно, че стойностните ми творби са 5 или 6.
3. И - не особено; и - да!; и - никак.
а) Не особено - по понятни причини. Млад дух в остаряващо тяло е по-добре от обратното, но не е моят идеал.
б) О, да! - понеже извадих златния шанс да работя с млади, нахакани, непримирими, свободолюбиви, жизнерадостни колежки и колеги. Поне половината от тружениците в "Сега" са по-невръстни от дъщеря ми. Така поддържам без никакви усилия известна невръстност и у себе си.
в) Никак - защото ужасно ме е страх от бъдещето... И в този дискомфорт не съм самотна. Споделям го с огромното мнозинство от българския народ.
4. Вкусовете ми в тази област открай време са били най-простодушни: country, Том Джонс - с извинение, Висоцки, "Бийтълс", Стефан Димитров... Ще ви разстроя, но съм пълен игнорант в съвременните течения. С оглед на музикалната си хигиена и душевното равновесие от време на време разтоварвам с класически опери. Обикновено - най-обикновен Верди. Издателят Райчев веднъж се обади вкъщи и се стресна, защото в ухото му нахлу финалният квартет от "Риголето". Моля, не се стряскайте и вие. Част от блаженото си детство и младост дължа на Софийската опера. Там се ограмотих и литературно: веднага след премиерата на "Война и мир" през 1957 г. настоях да ми да дадат романа да го прочета. И хем го прочетох! (Е, май само "мирната" част.) По-странното е, че макар още да не бях учила чужди езици, запомних всички френски реплики и диалози паралелно с превода. Тъй че днес мога криво-ляво да ползвам "Ларус" благодарение на едно отдавна забравено представление.
Бъдете здрав, пишете! (Не на мен - в Скайфорума; и ако ми е позволен един съвет, обуздавайте словото си. Саморедактирането е особена творческа сладост.)
Башева,
Знам, че не е вярно, ама вярно ли е, че от тримата титани на 20-и век (Сталин, Тито, Димитров) най-много уважаваш себе си?
- Досещам се, че някои преувеличават, и все пак преувеличават ли някои, когато твърдят, че мразиш двуличните евфемизми и предпочиташ естествения поетично-лайнарски изказ?
Сигурен съм, че клеветниците лъжат, обаче лъжат ли клеветниците, които ти приписват авторството на следната тоталитарна възхвала: "Честна дума, животът е хубав" ("Студентска трибуна", 1974)? И къде ти е "честната дума" днес?
От ВАСИЛЕВ
До ВАСИЛЕВ
Василев! Още докато търкахме общ чин в тоталитарната Английска гимназия, ти титанизира джуджешките ми представи за титанството. И в дадения отрязък от време с най-титаничен рейтинг бих уважила троицата княз Кропоткин, проф. Николай К. Василев, Осама бен Ладен. Да живее титанурата на световния титанариат!
Преувеличенците не преувеличават. А най мразим дискурсивната евфемистика на псевдомистиците-едноличници (в смисъл на "одноличное хозяйство"). Долу дискурса от оперетните сцени на публичното пространство!
По принцип лъжат, гадовете, но честна дума - животът БЕШЕ хубав. I know, because I'm a witness. Ти също.
Теодора:
Да, някога Миряна Башева бе написала: "Заприличали сме на хора, дето вечно се губят ключа, няма никога да го намерим. Ние сме безнадежден случай", също тъй: "Искам да е лято до последен дъх".
Няма да я питам дали България не е държава, която не отсега се е загубила и до днес не намерила ключа към истината за самата себе си - от своето раждане някъде в подножието на връх "ТАНГРА" та до наши дни в пределите на Бълканския полуостров.
Бих искала да отговори само намерила ли е тя ключа към истината, при какви обстоятелства и защо един от най-начетените, най-представителните външни министри на България през втората половина на отминалия 20-и век - Иван Башев, единственият в комунистическата действителност, пред когото всеки българин сваляше благоговейно шапка и чиято смърт потресе всеки мислещ измежду нас, - бе оставен уж да си счупи крака на ски-писта и цяла нощ да не бъде намерен, докато настъпи кончината му. Моля да ми прости болезнения ми въпрос. Но този ключ би отключил не само вратата към истината на една човешка или семейна съдба, а към съдбата на цял един народ, на една държава, в която става все по-студено и по-студено. А дори и прогнозите са, че лятото ще става все по-кратко под въздействието на някакви слънчеви цикли.
Но лъчите откъм една такава ключова истина също топлят човешката душа и дават кураж да се търси пътят към едно слънце на справедливостта, към едно друго лято за България и нейния народ до последен дъх.
Theodora Astro, Финикс, Аризона
- Благодаря за думите, с които ме стоплихте. А сега се налага да разбия аризонската ви мечта за универсален ключ към един частен случай, който да приляга и на народните съдбини. Баща ми не беше убит, нито нарочно ненамерен. Бъдете сигурна - знам какво говоря! Беше човек на риска. Подлагаше се съзнателно на екстремни изпитания. Помъчи се и мен да възпита така, но бързо го отказах. Когато реввах преди посещение при зъболекар, той ми показваше белезите по глезените си, получени от побой в Дирекция на полицията, и уверяваше: "Тогава изобщо не ме болеше, няма да те боли и тебе..." Плуваше навътре в морето с часове, с километри, до пълно изтощение. Няма българска планина, с която да не е мерил сили и инат. Майка ми живееше в непрестанен ужас от самотните му спортни авантюри. И един път това, което тя с вайкане му предсказваше, се случи. Не бих нарекла издирването му ювелирна операция, но и приятелите му тръгнаха в оная нощ заедно със спасителите - без полза. Вие няма как да помните, но аз не забравям, че тогава загина още един човек - химикът Слави Тошев (брат на моя преподавател в СУ и скъп покоен приятел Андрей Данчев). Тялото на Слави бе намерено месеци по-късно...
А колкото до България - нека се надяваме, че тя е фениксът на Балканския полуостров.
Анонимен
"Мъгла, водка, киша - мръсна софийска нощ"... Какви са сега софийските нощи за теб, Миряна?
С уважение
- Ееех, уважаеми! Мойто отдавна се изпи... Няма я вече водката, но мъглата, кишата и мръсотията са непомръдваеми.
От десетина години насам не съм виждала нощна София освен през прозореца на Нова година. По нощите просто спя. Като пор. Не се разочаровайте, не унивайте, не преставайте да ме уважавате - това не е старческо качество (за старежта е характерна безсъницата), а младенческо.
Госпожо Башева, драга Мире,
Сложи си ръката на голямото патриотично сърце и ми кажи, моля те: наистина ли има смисъл от целия този зор? Трепеш се уж за хубаво, а накрая те изкарват мирянка (предполагам, че това е нещо като връх на сарказма на лексикално ниво)...
Второ. Знаеш моето трепетно отношение към г-н Паница като цяло и към наградите с неговото име в частност. Не мислиш ли, че трябва да кандидатстваме колективно с Реконтрите, дето ние ги пишем фриволно, а ти ги пущаш в свободолюбивата страница "После"? За една такава Реконтра миналата година сам Георги Лозанов ме би с Бодрияр по главата, което пряко сочи високата топка на Реконтрите; мигар не сме достойни за "Паница", щом ставаме за Бодрияр? Да припомням ли и това, че отдел "После" пръв се досети, че царската приказка няма да има щастлив край - нещо, което сега се твърди от всички? Или че още на 2 август обяви названието на новия държавен строй, социал-монархизъм с орган "Ново време"? Провиденческа работа! Тъй че виж, моля те, направи там нещо - ти можеш, а заедно, разбира се, можем повече...
Трето: да си жива и здрава!
Навеки твой Христо Карастоянов-Дядото
- Ха! Я кой ме пита имало ли смисъл от целия зор... Дедовия ти, гиди дъртий реконтрареволюционерю! Ти просто завиждаш, че мен ме възпяха във варварския епос, а тебе не.
Прекрасно знаеш, че смисъл няма от абсолютно никой зор на тоя свят; въпреки това именно тебе, Дядо, всяка седмица те назорва по някой ултраактуален текст, а всяка година - по нова книга. От това нито ти ставаш по-богат финансово, нито човечеството като цяло се обогатява духовно. Нали я знаеш финансовата бездна, в която може да се пада цял живот? И духовната е същата, само че много по-дълбока. А в НЕЯ ти никога няма да паднеш, ако ще да останеш с празна паница или хич без Паница. За което те и поздравява от отвъдното Николай Заболоцки:
Не позволяй душе лениться!
Чтоб в ступе воду не толочь,
Душа обязана трудиться
И день и ночь, и день и ночь!
Гони ее от дома к дому,
Тащи с этапа на этап,
По пустырю, по бурелому,
Через сугроб, через ухаб!
Не разрешай ей спать в постели
При свете утренней звезды,
Держи лентяйку в черном теле
И не снимай с нее узды!
Коль дать ей вздумаешь поблажку,
Освобождая от работ,
Она последнюю рубашку
С тебя без жалости сорвет.
А ты хватай ее за плечи,
Учи и мучай дотемна,
Чтоб жить с тобой по-человечьи
Училась заново она.
Она рабыня и царица,
Она работница и дочь,
Она обязана трудиться
И день и ночь, и день и ночь!
-----
(Имаш целувки от баба ти.)
Госпожо Башева,
За съжаление съм чел малко Ваши неща и дори дълго време смятах, че Мишо Белчев (пак М. Б.) си пее за някакви негови кестени. За сметка на това, ако някога прочета Тютчев, то ще е заради Вас (...Не спи дежурният по свят...). Желая Ви още дълги години да наблюдателствате в "Сега" (приютил и колонката на най-умния мъж в републиката) и да работите за езика и народа ни. На ползу роду, както се казва. Имам няколко въпроса към Вас.
...........
3. Пиша есе, озаглавено "Венедикт Ерофеев през погледа на един жизнепрахосник". Имате ли нещо против изречението: "Ето значи откъде се е взел изразът "мислеща тръстика", така сполучливо използван от Миряна Башева, а после подхванат от кого ли не."
4. Колко езика знаете?...........
5. Прочетохте ли разказа, който Ви изпратих?
6. Написахте ли си вече епитафия. Страх ли Ви е да я споделите преждевременно?
............
Ненужните въпроси се зачеркват
С бъбриво младежко уважение, Балев
- Зачеркнах ненужните въпроси, младежо, и захващам от приоритетния.
Сакън, в есето да не излезе, че мислещата тръстика се е взела от творбите на Веничка! Надявам се, ще отдадете дължимото на автора Блез Паскал. Пък понеже се каните някой ден да прочетете Тютчев, нека ви информирам, че и той доста сполучливо е използвал същия израз - "...И ропщет мыслящий тростник..." - цял век преди да се родя аз.
Смея да кажа, че владея български, руски и английски. Започвам с българския, защото маса българи (плюс един български, божем, премиер напоследък) само си въобразяват, че го знаят. Бях още в прогимназията, когато в мое присъствие попитаха баща ми дали "детето учи френски или немски". А той, който знаеше 6 езика, отговори с гордост: "Засега не, но вече доста добре знае български." Именно тогава осъзнах, че съм българче. И че това задължава.
Съжалявам, засега не мога да събера сили за вашия разказ. Не ми се сърдете. Книгите, вестниците, кръстословиците, редакционната работа и най-вече интернетът ми изпиват очите. Сигурно затова спя като пор, както вече посочих.
С епитафията направо ме закопахте! Не бях се сещала за такъв... приоритет. Ама щом трябва, ще седна да преработя нещо класическо. И в този жанр има скитащи сюжети, които се предават от век на век и от поет на поет.
Остановись-ка, странник божий, стой!
И прочитай смиренно: под землей
Поэт лежит - или хотевший быть таким.
О, вознеси молитву перед ним!
Това е Коулридж. Нарочно го цитирам на руски, за да чуете ехото в едно от любимите ми стихотворения на Цветаева:
Идешь, на меня похожий,
Глаза устремляя вниз.
Я их опускала - тоже!
Прохожий, остановись!...
Не думай, что здесь могила,
Что я появлюсь, грозя.
Я СЛИШКОМ САМА ЛЮБИЛА
СМЕЯТЬСЯ, КОГДА НЕЛЬЗЯ!
Е, та и аз като Марина...
Анонимно, ръкописно, по пощата:
Честито!
Първи въпрос:
Не се ли правиш мъничко на шашава
ти, "най-голяма поетеске", Башева?
Втори въпрос:
Когато те кръщаваха Миряна,
заплюха ли ти място до Багряна?
Трети въпрос:
И всяка ли словарна шушумига
за себе си такава врява вдига?
- I love you too!
(Тъй отговарят на такива въпроси нашите братя по оръжие американците.)
Имейл без обратен адрес:
Поздрави за най-бунтовната поетеса и жена - уникалната Миряна Башева - от участниците в антивоенния палатков лагер край парламента в София през 1999 година! Припомняме - по време на натовските бомбардировки над Югославия казахте: "Вън НАТО от Балканите. И Петър Стоянов с него." Петър Стоянов вече е "вън". Колко още давате на НАТО?
- Има един такъв народен лаф: "Не бутай самозабравилия се, той сам ще си падне." Туй - за НАТО.
За президента Стоянов никога не съм гласувала. Но и никога не бих казала: "Пфф. Той не беше моят президент..." Беше, беше! Той ли не беше? Нали той направи вместо мене "цивилизационния" ми избор! Нали той пръв зааплодира френетично един безпардонен високотехнологичен бандитизъм, който отвсякъде легитимира нахлуването на Варшавския договор в ЧССР! Дано като интелигентен мъж някой ден си даде историческата сметка, че ехото от тоя гръмовен избор не заглъхна! И много ясно се чу на изборите.
Сега да му мисли президентът Първанов. Защото ако НАТО реши, че трябва да удари по "Оста на злото", а България следва да удари на удара едно братско рамо, хич не знам как ще се оправяме и с него...
Вальо Йорданов [yorval@abv.bg]:
...........
...А сега по същество, поредица от досадни въпроси, чийто отговор мъжкото любопитство у мен не може да
подмине гратис.
1) Има ли Миряна готов материал (и първопричина под формата на някое добро същество до нея) за нова поема от рода на "Любов", грандиозния опус, посветен на Рангел Вълчанов, както всички ние добре знаем?
...........
4) Планира ли в обозримо бъдеще да удари с първична сила по масата и да съдейства за нова сензационна постановка от рода на прословутата "Муха в главата" на Рангел Вълчанов по пиесата на Фейдо, която преди 17 години предизвика неимоверен смут сред правоверните чисти души на сторонниците на соц.реализъма със световноизвестния софийски гастрол на Хасковския театър? Ураганен фойерверк от смях, хиляди удачни попадения, последвани от тотално падане на останалата все още жива публика от столовете в театралния салуун. О йе! Memories, sweet memories.
...........
8) Познава ли Миряна и какво е отношението й към
съвременната руска литература? Имайки предвид, че един от най-ярките му представители Виктор Пелевин трябваше да изчака (по-скоро горките читатели) близо 2 петилетки, докато бъде публикувано някое негово произведение у нас, изключая краткия откъс от списание "Факел".
Ами стига толкова, междувременно оставам искрено Ваш Вальо Йорданов [yorval@abv.bg].
- Драги Вальо, ще прощавате, но се наложи да смацафрацам цялото въведение към въпросите ви и повечето от тях. Вестникарската площ си има граници.
Но явно безгранични са познанията ви из областта на личния ми и творчески живот с Рангел! Изпуснали сте само филма "Последни желания". Но опус "Любов 2" не очаквайте. Първият е уникален. И трябва да си остане такъв. Апропо добрите същества, които сега (извън тия в "Сега"!) са наистина най-близо до мен, са космати, опашати, зъбати и се радват на завиден апетит, но поезия не рупат.
"Муха в главата" също е неповторима. Лятос Рангел много ме кандърдисваше да я възстановим, тоест да я обезобразим наново, но аз го разубедих. Иска ми се да му намеря нов безумен текст, за предпочитане - от покойник. Жив драматург няма да съумее да преживее гаврата. Мислех си за един водевил от Зошченко, но него прекалено много го уважавам... Някакви идеи?
А Пелевин, дето се вика, аз съм го пуснала да проходи във "Факел", когато работех там. Великолепно труднопреводим писател. Истинската неоруска литература все още предстои, но отсега може да се каже, че нивото на мнозина автори е надсветовно. Они еще удивят мир...
Петър Петров, Ямбол:
1. Нямате ли чувството, че ако метеорит удари Ню Йорк, американците като нищо ще обявят Господ за терорист?
2. Наблюдавайки "Сега", не виждате ли обземащата го конформистка еврофилия? Не че тя е по-малка в другите медии - напротив, но "оазисът", по думите на А. Райчев, все повече заприличва на пустинята.
1. Да, драги Петров, имам подобно чувство, хем с продължение: ...и ще обявят Саддам Хюсеин за Господ!
2. Ох, аз вече по-горе съборих НАТО... Сега и ЕС ли? Не съм нито еврофил, нито еврофоб, нито даже евроскептик. Аз съм просто панскептик. А като стар нонконформист ще ви кажа следното: хайде най-напред да постигнем минимален национален комфорт, пък после ще борим и конформизма, и перверзните гърчове на паневропеизма.
Don Michele:
Абе и аз имам въпрос, ама е много интимен, мааму стара.
Миряна, обичаш ли още?
- Не!
Не знам...
(Може би - бих?)
А, не. Страх ме е. То е като при зъболекар - уж все няма да боли, пък после... А дали няма да е всъщност много смешно?
И все пак... Ето една автопародия към темата ("Про это"):
***
С мене може да е готино!
И страшно...
И върховно!
И съвсем банално...
Може не една и две
горчиви чаши
да изпиеш с мен
невиртуално...
Пък и ти - не ми се види
да си постник...
Колко нежни сайта ли облиташ,
докато вися
за твоя постинг
на буквален пост!
И на молитва.
Затова ме няма.
Няма
да ме има.
Но насън ще чуваш
как в email-а
тихичко прозвънва
мойто псевдо-име.
Както аз
сънувам
Don Michele...
|
|
|
|
|