Той не уточни дали става въпрос за банки в България, или в чужбина, нито на какви критерии трябва да отговарят те. Икономистите реагираха много резервирано на идеята, защото смятат, че рискът е по-голям от ползите, които евентуално ще се извлекат.
"Нашият фискален резерв в момента стои на много ниски лихви - средно около 0.3% в БНБ. Ако част от него е отишла като депозити досега, той е щял да се удвои. За десет години ние не сме спечелили няколко милиарда от негъвкавото използване на резерва", заяви Симеон Дянков по време на дискусия, организирана от института "Отворено общество". Според него, ако част от парите се сложи в депозити в търговски банки, ще се получи поне 6% лихва, а това е сума, която може да "закърпи дупката" в здравеопазването. Дянков подчерта, че законът позволява резервът да се използва за доходност, като изрично подчерта, че не става въпрос за харчене. "Всяка бюджетна година се определя под какво ниво не може да възлиза сумата във фискалния резерв. В предишния бюджет това е 6.3 млрд.лв.", посочи Дянков. Това означава, че финансовото министерство иска да управлява по-активно около 2 млрд. лв.
Още в петък премиерът Бойко Борисов намекна за възможността да се отключи резервът. Тогава обаче той не даде никакви подробности, а каза само, че има уверението на големите лидери на Европа, че ще му помогнат, и че ще постави въпроса в Брюксел на 29 и 30 октомври. Вчера премиерът бе видимо раздразнен на въпрос за намеренията на заместника си. "Не мога да коментирам решение на министри. Какво да коментирам? Трябва да има някаква йерархия. Има си ред", коментира Борисов.
Фискалният резерв към края на август е 7.7 млрд. лв. В него се трупат постъпленията от приватизация, излишъците от хазната, като средствата могат да се ползват за изплащане на външния дълг, за покриване на дефицита в бюджета и т. н. Фискалният резерв е допълнителна гаранция за стабилността на валутния борд и курса на лева. Той е част от валутните резерви на страната в БНБ, които крепят борда.
По последни данни те възлизат на 23.8 млрд. лв. Доходността, която донесоха те през миналата година, бе рекордно висока - 4.67%, или около 700 млн. лв.
Резервите се инвестират основно в държавни ценни книжа на страни с много висок рейтинг, а по-малка част - в първокласни чужди банки. Сред банките, работещи в България, няма финансови институции с подобен висок рейтинг. Валутните резерви се разделят на две части, като всяка се управлява от отделен екип. Малка част от сумата се управлява от външен мениджър.
"Не съм информиран за подобно намерение на правителството и няма да коментирам подобни въпроси чрез медиите", заяви подуправителят на БНБ Цветан Манчев, който отговаря за управлението на валутните резерви. Той добави, че принципно правителството има право да прави с фискалния резерв каквото реши, стига това да е в синхрон със закона.
"По-добре е фискалният резерв на страната да продължи да се съхранява в БНБ", заяви Калин Христов, който в края на седмицата ще смени Манчев на поста и реално ще поеме управлението на валутния борд. От думите на Христов стана ясно, че първо лихвата от управлението на резервите не е 0.5%, а по-висока, и второ, ако част от резерва се съхранява в търговски банки, процентът няма да е 6%, както твърди финансовият министър, а много по-нисък. Тепърва предстоят разговори по темата между БНБ и МФ. "Въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед", каза Христов. Той изрази опасението, че ако тези пари бъдат вложени в търговски банки, те ще рефинансират частни дългове с държавни средства.
"С фискалния резерв не трябва да се играе, защото това ще го постави в риск и предполага фаворизиране на определени банки", коментира пред "Сега" икономистът от Центъра за либерални стратегии Румен Аврамов.
Според експертите ваденето на фискалния резерв от валутните резерви в БНБ формално не противоречи на валутния борд, защото той е само една допълнителна защита, а не основното покритие на паричната маса. Има обаче противоречие с принципите на борда, защото той предполага отсъствие на самостоятелна парична политика, а депозирането на резерва в търговски банки в България означава именно това. "Подобна мярка представлява парична политика и води след себе си например промяна на лихвите в посока надолу", обясни икономистът Димитър Чобанов. Според него по-висока доходност може да се постигне и без резервът да се вади от БНБ.
"По принцип винаги съм бил за разделяне на фискалния резерв от валутните резерви на БНБ. Не е ясно дали е правилно правителството да депозира тези пари в български търговски банки. Не е ясно също кой ще се разпорежда с тях и дали притежава необходимата компетентност", коментира финансистът Мартин Заимов.
-----------------
Критика
------------------
Активността на Симеон Дянков бе коментирана и от президента Георги Първанов. "Мисля, че си струва някои от министрите да поохладят малко страстите. Освен това ми се струва, че има един министър, който се опитва да го играе премиер. Той трябва да си влезе в нишата, защото тя е доста отговорна", заяви Първанов в Перник. Запитан дали визира Дянков, държавният глава се засмя и отговори, че всички се досещат за кого става дума. Според Първанов напоследък звучат много радикални идеи, които са не просто неработещи, но могат да бъдат и опасни.
Резервите се инвестират основно в държавни ценни книжа на страни с много висок рейтинг, а по-малка част - в първокласни чужди банки. Сред банките, работещи в България, няма финансови институции с подобен висок рейтинг. Валутните резерви се разделят на две части, като всяка се управлява от отделен екип. Малка част от сумата се управлява от външен мениджър.
"Не съм информиран за подобно намерение на правителството и няма да коментирам подобни въпроси чрез медиите", заяви подуправителят на БНБ Цветан Манчев, който отговаря за управлението на валутните резерви. Той добави, че принципно правителството има право да прави с фискалния резерв каквото реши, стига това да е в синхрон със закона.
"По-добре е фискалният резерв на страната да продължи да се съхранява в БНБ", заяви Калин Христов, който в края на седмицата ще смени Манчев на поста и реално ще поеме управлението на валутния борд. От думите на Христов стана ясно, че първо лихвата от управлението на резервите не е 0.5%, а по-висока, и второ, ако част от резерва се съхранява в търговски банки, процентът няма да е 6%, както твърди финансовият министър, а много по-нисък. Тепърва предстоят разговори по темата между БНБ и МФ. "Въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед", каза Христов. Той изрази опасението, че ако тези пари бъдат вложени в търговски банки, те ще рефинансират частни дългове с държавни средства.
"С фискалния резерв не трябва да се играе, защото това ще го постави в риск и предполага фаворизиране на определени банки", коментира пред "Сега" икономистът от Центъра за либерални стратегии Румен Аврамов.
Според експертите ваденето на фискалния резерв от валутните резерви в БНБ формално не противоречи на валутния борд, защото той е само една допълнителна защита, а не основното покритие на паричната маса. Има обаче противоречие с принципите на борда, защото той предполага отсъствие на самостоятелна парична политика, а депозирането на резерва в търговски банки в България означава именно това. "Подобна мярка представлява парична политика и води след себе си например промяна на лихвите в посока надолу", обясни икономистът Димитър Чобанов. Според него по-висока доходност може да се постигне и без резервът да се вади от БНБ.
"По принцип винаги съм бил за разделяне на фискалния резерв от валутните резерви на БНБ. Не е ясно дали е правилно правителството да депозира тези пари в български търговски банки. Не е ясно също кой ще се разпорежда с тях и дали притежава необходимата компетентност", коментира финансистът Мартин Заимов.
-----------------
Критика
------------------
Активността на Симеон Дянков бе коментирана и от президента Георги Първанов. "Мисля, че си струва някои от министрите да поохладят малко страстите. Освен това ми се струва, че има един министър, който се опитва да го играе премиер. Той трябва да си влезе в нишата, защото тя е доста отговорна", заяви Първанов в Перник. Запитан дали визира Дянков, държавният глава се засмя и отговори, че всички се досещат за кого става дума. Според Първанов напоследък звучат много радикални идеи, които са не просто неработещи, но могат да бъдат и опасни.
