|
21 Октомври 2009 02:33
Голямата грешка на адвокат Батков
20 октомври 2009 12:29
На 50 и кусур години юристът, големият адвокат, милионерът, е жив труп. Той е презрян от всички
В момента в БГ е останал само един човек, който е в състояние да оцени обективно свършеното от адвокат Батков и това съм аз. Не сините фенове, не сините медийни работници, да не говорим за червената част от футболното общество. Аз единствен и никой друг. Неслучайно, а защото моят творчески метод е основан върху тоталния рационализъм, върху преценката и оценката на всеки детайл, факт, събитие и обстоятелство.
В лабораторията на подобен подход няма как да не бъдат отчетени колосалните усилия положени от адвоката не само що се отнася до финикийските знаци. Присъствието в проявата, себераздаването в играта я превърна в хазарт. Батков заложи всичко на една карта, но тя не излезе от колодата. Днес всички са срещу него. Не само това. Всички, които по някакъв начин са свързани с него, вече са част от общественото презрение подобно на президента Първанов, връчил му най-високото държавно отличие.
Защо се стигна до тук? Защо адвокат Батков се оказа най-виновният до степен, че няма полезен ход и че всяко следващо действие ще му носи единствено негативи, по начина, по който се развиха събитията след като треньорът Велев бе сменен под натиска на фенове и медии? Защо?
Много просто. Адвокат Батков допусна една фатална грешка. Той тотално подцени своя пи ар и остана на заден план в периода, в който неговият отбор вървеше напред в купа УЕФА и се класира в ШЛ. Самият той произведе Стоилов в маршал и самият той изгради на Сираков ореол на супер ръководител. Той, адвоката, се оказа много по-неподготвен и много по-неадекватен от други играчи в джунглата на родния футбол. И то къде? В Подуяне, където организацията решава всичко.
Да вземем един Георги Илиев, “великия” Жоро Илиев, както се изразяват неговите хора и неговите фенове от града под тепетата. Какво направи той, когато Локото стана шампион? Ами много просто. Вкара отбора си през зимната пауза в някаква зала да играе аеробика. Не го прати нито в Кипър, нито в Анталия, както практикуваше преди. Остави го тук, в Албена, на българско кисело мляко. Впоследствие за известно време махна дори и Ераносян. Защо? Ами за да му просветне и на последния, и на най-тъпия от феновете на смърфовете как е спечелена тази титла и кой точно я е спечелил. Спечели я той, Жоро Илиев и с това стана велик. За неговите хора и за неговите фенове.
Но да не отиваме толкова надалеко, чак в Пловдив, а да потърсим примери в Подуяне. Да си припомним как постъпи Чорни през сезон 1999 и сезон 2000. В първия случай разкара Ангел Станков (бат Геле) след 14 победи и 1 равен, а във втория Херо след титла и купа. Защото се прави точно така. Защото само така на феновете и на журналистите ще им стане ясно кое от къде е. Заради което и Чорни за Подуяне е икона. Батков ако могат ще го удавят в капка вода, а за Чорни пишат петиции, прошения, подписки, периодично от Гонг се съветват с него, кланят му се, ласкаят го, боготворят го.
Преди години ПФК 1914 игра на Овча купел със Славия. Първото полувреме завърши с преднина за белите, а след почивката се случи онова, което очакваха всички и заради което сините ходят на мачове. Те осъществиха обрат. И тогава започнаха да скандират. Не имената на играчите, не имената на пронизалите чуждата врата, те скандираха: “Насо, Насо, Насо...”. Те славеха своя изпълнителен директор, който на почивката им донесе победата.
Това е, което адвокат Батков не разбра. Има отбори и има фенове, които или нямат друг шанс да стигнат върха или винаги са го стигали по само един, предпочитан и обичан от тях път – по милиционерски. Те, сините, обичат своите милиционери. Обичат и славят тези, които по насосираковски, по бобимихайловски ги бутат напред. Адвокат Батков се опита да ги излъже. Опита се да им внуши, че успехите в БГ, в турнира на УЕФА и при класирането в ШЛ са постигнати благодарение на Мъри Стоилов, с което се самоуби. Защото когато истината лъсна, когато ПФК 1914 отпадна от отборчето на Тампере сините фенове ръкопляскаха на своите герои, а Батков не беше сред тях. Както не е сред тях и в момента. Не е в числото на големите, на великите, на онези, на които феновете на Локо Пд или пък на ПФК 1914 могат да простят всичко.
И това е краят. На 50 и кусур години Батков, големият адвокат, милионерът, е жив труп. Той е презрян от всички. Той дори не е и Батков, той е “педераст” и “курва” за онези, които посещават неговия стадион. За онези, които са успели да стигнат най-високата точка в живота си благодарение на него. Но те това не го знаят. Адвокат Батков не им го каза по начина, по който го казваха Жоро Илиев и Майкъл Чорни. И Батков продължава да върви сам по този път към своя конец. Благодарение на своето мълчание. Благодарение на това, че сините не знаят. Кое от къде е и как е постигнато.
|
Та можеш да ме сложиш в който сектор искаш - знаеш че не съм от обидчивите и това няма да попречи или промени комуникацията и принципа - всекиму според делата... 
Като с мизерни изключение повечето от вас не правят елементарната разликата между яд и омраза. 
