25 Октомври 2009 22:29

xxxx

Редактирано от - lilliola на 27/2/2010 г/ 23:26:22

25 Октомври 2009 22:31

25 Октомври 2009 23:09

А инсталацията на Черни следва да бъде закупена и изложена постоянно в НХГ.

25 Октомври 2009 23:46

Много тъжно, но май и много вярно !

за автора.

26 Октомври 2009 00:20

Само надписи? И нито една рисунка!
Не, това не е български кенеф!
Да дойдат пожарникарите!
(За да измият стените, де).

26 Октомври 2009 01:12

И като всички признавате, че е вярно, защо ревахте срещу клозетния пейзаж, с който бе изрисувана България в Брюксел?

26 Октомври 2009 02:10

Малко клозетна лирика:

Слънце весело пече, някой пак ще ме ... !
Дупенце подпръцква в мрака... и една хлебарка чака!

26 Октомври 2009 08:02

26 Октомври 2009 08:19

този кенеф е като запазена БГ марка ( легендарен

26 Октомври 2009 09:03

26 Октомври 2009 10:08

Тъпо ...

26 Октомври 2009 10:37

Не е тъпо, не е...

26 Октомври 2009 10:49

Леле.....

26 Октомври 2009 11:10

26 Октомври 2009 12:04

Da-a-a, отново великолепен!
С агресивно послание, което аз чета така:
Секретните доклади стават само за задни цели, само тази употреба е видял поръчителят им, затова ги е забол на гвоздейчето в кенефа,
публичен кенеф.
Въпросният кенеф пише, че е държавата България (Комарницки удачно заимства от Черни).
Авторите на кенефната ситуация са горе вляво, където се туря заглавието.
А, членове нарисувани няма, защото те не участват, нито полицейски, нито юридически.

26 Октомври 2009 12:07

А ББ и СС излиза, че ходят в един и същи кенефф.
А от репликата долу ляво личи, че посетителите четат докладите.

26 Октомври 2009 12:32

Абе едно време едно сексуално малцинство се подвизаваше по градските кенефи... Т'ва да не е някакъв намек?

26 Октомври 2009 12:51

Горчивата истина на двайстата година от т.н. преход, който си е газене в лайна.
за Комарницки, както винаги.

26 Октомври 2009 14:28

Прекрасно! Както обикновено, най-точният отклик на това което става. Но този път виждам и много тъга в показаното от ненадминатия и неизчерпаем Комарницки. Приятели, защо допуснахме да се превърнем в това, което много точно е показал с метафората си автора? "Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се - късно. Бяхме вързани жестоко." За разлика от лирическия герой на Вапцаров, ние не бяхме млади романтици. Нашата слабост беше че имахме надежда и че позволихме "двигателите на промяната" да станат изпечените тарикати, като например Асен Мичковски, Любомир Павлов и Иван Костов. А щом ни е бил толкова акълът, значи това сме си заслужавали. Авторе,