Едър хъшлак, очевидно силов бизнесмен, налагаше с пластмасова линийка по главата очилат дундьо, очевидно соцдиректор, след промените нагазил в черното море на българския частен бизнес. Силиконова кака напластяваше чернило по миглите си, превръщайки ги в подобие на гарванови крила. Келеши на последния чин плющяха карти...
Изведнъж преподавателят влезе в стаята и - о, чудо! - шумотевицата утихна.
- Вие от коя група бяхте... - той хвърли поглед в дневника и продължи - Аха, новите. Така. Има ли някой от вас, който вече да е посещавал нашата школа?
Анаболен гигант вдигна ръка с два пръста като шпекови салами.
- Да? - посочи го преподавателят - Какъв курс сте завършили?
Онзи стана и заговори почти човешки:
- Аз, сега, тогава... Как да регистрираме бентлито като бетоновоз.
- Предполагам нямате никакви проблеми?
- Абе, такова, не ми верват нещо.
- Контролните органи?! Това не е типично за българските контролни органи. Те дълбоко и безрезервно вярват на хората.
- На мен не ми верват.
Преподавателят мрачно се замисли, а курсистът го гледаше като пенсионер топките на тотото.
- И вие изпълнихте всичко - пари на ръка, разговор с точния човек, торба цимент в багажника... - тук лекторът спря, забелязал допълнителната гънка, появила се изневиделица на челцето на курсиста. - Забравили сте да сложите торба цимент в багажника, нали?
Анаболният засрамен си седна на мястото. Вдигна ръка някаква хърба, дето досега всичко си записваше:
- Ако обичате, аз имам такъв проблем. Имам пет апартамента, три вили, девет лимузини, яхта, самолетче и съм си поръчал по каталог миниподводница, а контролните органи сумтят, като им казвам, че всичко това е купено с пари назаем. Как да постъпя, моля?
Преподавателят се заразхожда пред дъската:
- Курсисти, записвайте: вариантът "пари назаем от приятели" е подходящ за оправдаване на суми до 5 милиона евро, тогава няма никакви проблеми с контролните ограни. За по-големи суми дори и българските контролни органи искат по-достоверно обяснение. Например вариант "манастир" - преди време сте отишли до манастира край града да налеете водица от чудодейното кладенче и на паркинга отпред непознат мъж ви е дал куфар от големите, пълен с пачки едри банкноти. Вие не сте ги искали, но мъжът ви е обяснил, че идва да се замонаши и иска да скъса с всичко земно. Сърце не ви е дало да сторите грях и да го разочаровате.
Всички записваха кой доколкото може, само силиконовата кака правеше балони с дъвката си. Преподавателят умилен огледа достойнствата й, пък после я попита:
- Девойче хубаво, мадамче любаво, защо не записваш?
Тя пукна балон, а вместо нея отговори съседът й по чин:
- Госпожицата е тук с мен. Впрочем да изложа и моя проблем - жена ми не я одобрява за моя секретарка, въпреки че госпожицата е много ценен експерт.
Лекторът преглътна слюнките си и отклони поглед от ценния експерт в посока курсиста:
- Защо просто не натирите старата чанта, както пише на страница 28 във вашия учебник?
- За съжаление целият бизнес е на нейно име. А вариантът от страница 84 не е приемлив, понеже тя разполага с парите ми и може да плати на съответните специалисти повече за да опукат мен.
- Интересен казус... - замисли се преподавателят.
Всички го зяпаха като средностатитически българин турски сериал. Преподавателят започна да пише по дъската. Раждаше се решението на още един казус, който щеше да залегне в основата на втората част на учебника...
|
|