|
| *** |
Ако се чудите откъде такъв "начален капитал" у един премиер, чиято месечна заплата не надхвърляше дневния доход на средностатистическия рушветчия от земеделското ни министерство, отговаряме: първо, мистър Блеър получи хонорар от 5 млн. лири за мемоарите си. И второ - след раздялата си с властта той помагаше срещу заплата от 5 млн. долара годишно да се докара до фалит прочутата банка Дж. П. Морган. Шери на свой ред също изтъргува за 1 млн. лири своите мемоари. С които впрочем стана за посмешище на англоезичния свят с палавите описания на сексуалния си живот (напр. с разказа си за това как едновременно с Тони въртяла на малкия си пръст още двама бунаци).
Като оставим настрана знойната католичка Шери, чорбаджийка и на процъфтяваща правна кантора в Лондон, трябва да кажем, че мистър Блеър е роден през 1956 г. в Единбург. Баща му е университетски преподавател, който умира скоро след като е станал депутат. Неговото сираче Тони е юрист по образование и ренегат по професия. Доскоро беше англиканин, но напоследък е вече папищаш. На младини е марксист и социалист, а в зрелите си години - върл неолиберал и глобалист. Когато през 1979 г. става лидер на лейбъристите, първото нещо, което прави, е да изтрие от програмата им обещанието, че ще национализират британската индустрия. По-нататък Тони оплеви всичко ляво и социалистическо в Лейбъристката партия, убеждавайки световната лихварска плутокрация, че може да целува меките й части по-нежно и от консерваторката Тачър. И наистина - най-важната точка в управленската му програма, която той осъществи с всички средства на държавната власт, се свеждаше до девиза: "Колкото повече пари у свръхбогаташите, толкова по-добре за всички останали". В това отношение Тони е не по-малко заслужил за сегашната велика криза от Буш. С пълна сила важи същото и за войните в Афганистан и Ирак, които накараха нобелиста Харолд Пинтър да възкликне, че Блеър трябва да бъде съден като военнопрестъпник.
Страничен резултат от премиерството на домопритежателя Тони е нечуваната корупция в политическите среди (вижте разкритията да британските медии напоследък), както и пълния разгром на традиционната партийна система. След Тачър и Блеър вече и дядо Господ не може да каже коя островна партия е лява и коя дясна (всяка прилика с милата родна картинка не е никак случайна).
Ненавиждан от избирателите и от съпартийците си, Тони бе изритан в оставка след десетгодишно беснуване на върха на властта. Дали сега ще бъде предпочетен от плутокрацията пред другите кандидати, е трудно да се каже. Ако Германия и Франция все още са запазили някаква независимост, би трябвало да не допуснат назначаването му за Върховен вожд на Европейския съюз. Още повече че Тони вече е официално провъзгласен за "Върховен вожд на Сиера Леоне", което му дава пълното право да си чеше политиканската краста в тамошния парламент.
